Робърт Хайнлайн - Врата към лятото

Здесь есть возможность читать онлайн «Робърт Хайнлайн - Врата към лятото» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Врата към лятото: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Врата към лятото»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В един прекрасен ден електронният инженер Дан Дейвис изобрети домашен робот, който можеше да върши почти всичко. Невероятният успех беше факт, но животът на Дан се провали. Неговият алчен партньор и още по-алчната му годеница го подтикнаха към „дългото спане“ — съществуването му бе прекратено за около 30 години. Но когато се събуди в съвсем различния свят на 2000 година след Христос, Дан установи, че може да пътува назад във времето. И да си отмъсти.
Тогава той се върна.

Врата към лятото — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Врата към лятото», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Прошепнах:

— Военна полиция, Пийт.

Той се огледа и бързо се шмугна в чантата; придърпах капака й. Касиерът дойде, подпря се на масата ми, огледа седалките и от двете страни на масата.

— Извинявай, приятел — рече безизразно той, — но ще трябва да разкараш тази котка оттук.

— Каква котка?

— Онази, дето я храниш от чинийката.

— Не виждам никаква котка.

Този път той се наведе и погледна под масата.

— Значи е в чантата ти — рече обвинително той.

— Чанта? Котка? — казах учуден аз. — Приятелю, мисля, че страдаш от прекалена фигуративност на речта.

— А? Не ми пробутвай разни лафове. В онази чанта имаш котка. Отвори я.

— Имаш ли заповед за обиск?

— Какво? Не ставай глупав.

— Ти говориш глупости, след като искаш да видиш какво има в чантата ми без заповед за обиск. Четвъртата поправка 3 3 Четвъртата поправка на американската конституция гласи, че всеки човек има право да откаже да свидетелства срещу себе си — Бел.прев. ! А и войната свърши преди години. Така, след като уредихме този въпрос, моля те, кажи на сервитьора да донесе още един ред от същото — или сам го донеси.

Онзи изглежда се засегна.

— Виж какво, братко, нямам нищо против теб, но трябва да си пазя разрешителното. „Никакви кучета и котки“ — изписано е и виси ей там, на стената. Стремим се заведението ни да е безупречно от санитарна гледна точка.

— Тогава стремежът ви не струва и пет пари. — Вдигнах чашата си. — Виждаш ли тези следи от червило? Трябва да наглеждаш по-изкъсо миячите, вместо да претърсваш клиентите си.

— Не виждам никакво червило.

— Повечето го изтрих. Но хайде да я отнесем в Съвета по здравеопазване и да ги помолим да я проверят за бактерии.

Той въздъхна.

— Имаш ли значка 4 4 Има се предвид полицейска значка — Бел.прев. ?

— Не.

— Тогава сме квит. Аз няма да претърсвам чантата ти, а ти няма да ме водиш в Съвета по здравеопазване. А сега ако искаш още едно питие, иди на бара и пий едно… за сметка на заведението. Но не и тук.

Обърна се и си отиде.

Вдигнах рамене.

— И без това си тръгвахме.

Като минах покрай касата, той вдигна глава.

— Не се сърдим, нали?

— Тц. Възнамерявах да доведа коня си да пийне едно по-късно. Сега обаче няма да го направя.

— Както искаш! В заповедта не се споменава нищо за коне. Само още нещо — тази котка наистина ли пие джинджифилова бира?

— Четвъртата поправка, нали не си забравил?

— Не искам да видя животното, просто попитах.

— Ами — признах аз, — предпочита я смесена с малко тъмно пиво, но ако се налага, пие и чиста.

— Ще му се съсипят бъбреците. Погледни сега тук, приятел.

— Какво?

— Облегни се назад, та главата ти да е по-близо до моята. А сега погледни нагоре, към тавана над сепарето… огледалата от украсата. Знаех, че там има котка, защото я видях.

Облегнах се назад и погледнах. Таванът на кръчмата бе украсен със сума джунджурии, включително и с много огледала; сега забелязах, че част от тях бяха така замаскирани и наклонени, че касиерът да може да ги ползва като перископи, без да се налага да напуска поста си.

— Продиктувано е от необходимостта — рече с извинителен тон. — Направо ще се шашнеш, ако ти кажа какви ги вършат в онези сепарета… ако не ги държим под око. Тъжен свят.

— Амин, братко.

Излязох.

Сега вече понесох чантата за едната й дръжка; Пийт подаде главата си навън.

— Нали чу какво каза онзи мъж, Пийт. Тъжен свят.

Даже още по-лошо, след като двама приятели не могат да пийнат заедно, без някой да ги шпионира. Това решава въпроса.

— Сега? — попита Пийт.

— Щом казваш. Ако ще го правим, няма никакъв смисъл да отлагаме.

— Сега! — натърти Пийт.

— Единодушно. Ей там, отсреща е.

Секретарката в приемната на Взаимозастрахователната компания представляваше сама по себе си образец на съвършения функционален дизайн. Вместо да има аеродинамичните форми за четирикратно преодоляване на звуковата бариера, тя излагаше на показ монтирани фронтално радарни куполи и всичко останало, необходимо за изпълнение на бойната й задача. Напомних си, че когато изляза оттук тя вече ще се е превърнала в дропла, и й казах, че искам да се срещна с някой служител по продажбите.

— Моля седнете. Ще видя дали някой от старшите служители е свободен. — И преди още да успея да седна добави: — Ще ви приеме нашият мистър Пауъл. Насам, моля.

Нашият мистър Пауъл заемаше кабинет, който ме наведе на мисълта, че делата на Взаимозастрахователната не вървят никак зле. Ръкува се с влажна ръка, настани ме да седна, предложи ми цигара и се опита да вземе чантата ми. Аз не си я дадох.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Врата към лятото»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Врата към лятото» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Робърт Хайнлайн
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Хайнлайн
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Хайнлайн
Шиничи Хоши - Врата към небето
Шиничи Хоши
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Лъдлъм
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Лъдлъм
Робърт Хайнлайн - Звездните рейнджъри
Робърт Хайнлайн
Отзывы о книге «Врата към лятото»

Обсуждение, отзывы о книге «Врата към лятото» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x