Тери Гудкайнд - Кръвта на братството

— Какво има, Ханк?

— Проблем, госпожо Сандерхолт.

— В момента съм малко заета. Не можете ли поне хляба да извадите от фурната без мен?

Главата му клюмна към гърдите.

— Да, госпожо Сандерхолт. Но става въпрос за… — Той се втренчи в смърдящия труп на сбърз наблизо — за тези неща.

Ричард наостри уши.

— Какво за тях?

Ханк погледна меча на хълбока му:

— Мисля, че… — Когато мъжът погледна Грач, а змеят му отвърна с усмивка, онзи загуби глас.

— Погледни ме, Ханк — Ричард изчака мъжът да вдигне очи към него. — Змеят няма да ти стори нищо лошо. Тези неща се наричат сбързове. Ние с Грач ги убихме. А сега ми кажи за проблема.

Той потърка с длани вълнените си панталони.

— Видях ножовете им, тези с трите остриета. Явно те са го направили. — Лицето му помръкна. — Новината се разпространява светкавично. Хората изпадат в паника. Работата е там, че никой не е видял кой го е направил. Убитите са с разпорени кореми. Раните са причинени от нещо с три остриета.

Ричард избърса лице и изпъшка болезнено.

— Така убиват сбързовете. Изкормват жертвите си, а никой не ги вижда да приближават. Къде са били убити тези хора?

— Навсякъде из града. И то по едно и също време — на зазоряване. От онова, което чух, си правя извода, че убийците са повече от един. Като гледам тези трупове тук, май съм прав. Следата от мъртвите води право насам, съвсем ясна е, като от колела на каруца. Убивали са всичко по пътя си: мъже, жени, дори коне. Войниците са на крак, защото и сред тях има жертви. Някои си мислят, че е било някакво нападение. Едно от тези същества се е врязало направо в тълпата, изобщо не си е правило труда да заобиколи, посичало е всичко, изпречило се на пътя му. — Ханк погледна тъжно госпожа Сандерхолт. — Едно е влязло в Двореца. Убило е камериерка, двама стражи и Джоселин.

Госпожа Сандерхолт закри устата си с бинтована длан и изохка. Затвори очи и от устните й се отрони молитва.

— Съжалявам, госпожо Сандерхолт. Мисля, че не се е мъчила. Изтичах при нея почти веднага, но вече си беше отишла.

— Някой друг от кухненския персонал?

— Само Джоселин. По това време не е била в кухнята, изпълнявала е поръчка.

Грач проследи с очи погледа на Ричард, взиращ се към планините и каменните стени. Зората беше обагрила в розово заснежените върхове. Той сви объркан устни, после огледа града още веднъж, в гърлото му се надигаше буца.

— Ханк?

— Да, сър?

— Искам да вземеш няколко мъже. Пренесете труповете пред Двореца и ги подредете пред главния вход. Побързайте, преди да са се вкочанили. — Ричард стисна зъби и челюстта му потрепна. — Обезглавените също, но главите набучете на колове. Подредете ги така, че всеки, който иска да влезе в Двореца, да трябва да мине между тях.

Ханк се покашля, сякаш готов да възрази, но видя меча на хълбока на Ричард и каза:

— Веднага, сър. — Поклони се на госпожа Сандерхолт и забърза към Двореца за помощ.

— Сбързовете са магически същества. Надявам се поне за известно време да задържат войниците на Д’Хара далеч от Двореца.

На лицето на госпожа Сандерхолт се изписа тревога.

— Както сам каза, тези същества явно са магически. Може ли друг освен теб да ги вижда, когато се промъкват между хората?

Ричард поклати глава.

— Доколкото знам, мога да го правя само аз, защото притежавам дарбата. Но както виждам, Грач също се справя.

— Императорският орден проповядва, че магията и хората, които я притежават, са изчадия на злото. Дали е възможно този пътешественик по сънищата да е изпратил сбързовете, за да унищожат онези, които притежават магия?

— Звучи логично, за какво си мислиш?

Тя го изгледа продължително и мрачно.

— Твоят дядо, Зед, притежава магия, Калан също.

Той настръхна, чувайки собствените си мисли, изречени на глас.

— Знам, но не мога да измисля нищо. Засега трябва да направя нещо тук, вътре, за да задържа Ордена.

— Какво се надяваш да постигнеш? — Тя си пое дъх и смекчи тона си. — Не искам да те обидя, Ричард, но макар да притежаваш дарбата, ти не знаеш как да я използваш. Ти не си магьосник, не можеш да ни помогнеш. Тръгвай, докато все още можеш.

— Къде да отида! Щом сбързовете могат да ме намерят тук, ще ме намерят навсякъде. Няма къде да се скрия. — Той се извърна с пламнало лице. — Знам, че не съм магьосник.

— Тогава какво…

Той я погледна заплашително:

— Калан, като Майка Изповедник, в името на Средната земя вдигна народа си на война срещу Императорския орден, срещу тиранията му. Орденът иска да изтръгне магията и да подчини хората на себе си. Ако не се борим, всички свободни хора, независимо дали притежават магия или не, ще бъдат убити или поробени. Докато Императорският орден не бъде разбит, няма да има мир за никого, за никой народ и страна.