Тери Гудкайнд - Кръвта на братството

— Станах ли невидима? — попита тя. Гласът й прозвуча така, сякаш се страхуваше, че наистина се е получило.

— Не — призна Ричард.

— Не съм се и надявала. А как успяват да го постигнат тези отвратителни змиевидни същества? — Тя махна пелерината от раменете си и потръпна от отвращение. — А защо мислеше, че ще успея?

— Тези същества се наричат сбързове. Те стават невидими благодарение на пелерините си, та затова реших, че и ти ще успееш.

Тя го изгледа подозрително.

— Ето, нека ти покажа.

Ричард зае мястото й пред вратата и се загърна в пелерината си. После се съсредоточи. За нула време дрехата придоби съвсем същия цвят като вратата. Ричард знаеше, че магията на пелерината, явно с негова помощ, някак си обгръща и непокритите от нея части на тялото му и той сякаш изчезваше.

Щом пристъпи встрани от вратата, пелерината придоби цвета на нещата зад него. А когато застана пред бялата стена, масивните каменни блокове и фугите между тях сякаш минаха през тялото му. Ричард знаеше от опит, че дори околността да беше пъстра, пак се получаваше — пелерината се сливаше с всеки цвят наоколо.

Макар Ричард да отстъпи встрани, госпожа Сандерхолт остана втренчена във вратата, където той бе застанал в началото. Грач обаче не го изпусна нито за миг. Докато следваха движенията на Ричард, зелените очи на змея засвяткаха заплашително. В гърлото му се надигна ръмжене.

Ричард се отпусна. Цветовете на околните предмети се отляха от пелерината и когато той свали качулката от главата си, тя пак стана черна.

— Аз съм, Грач.

Госпожа Сандерхолт се стресна и се обърна да види откъде идва гласът. Грач спря да ръмжи, напрежението в чертите му изчезна и на лицето му се изписа отначало объркване, а после и радост. Той изгъргори нещо като смях, доволен от новата игра.

— Ричард — заекна госпожа Сандерхолт, — как го направи? Как стана невидим?

— Благодарение на пелерината. Всъщност тя не ме прави невидим, а някак си променя цвета си така, че да се слее с околните цветове и по този начин лъже окото. Предполагам, че за да я задействаш, е необходима магия, каквато ти не притежаваш. Но тъй като аз съм роден с дарбата, при мен се получава. — Ричард огледа труповете на сбързовете наоколо. — Мисля, че ще е най-добре да изгорим тези пелерини, за да не попаднат в чужди ръце.

Ричард каза на Грач да събере всички пелерини от горната площадка, докато той самият се зае с тези от долната.

— Ричард, не мислиш ли, че е… опасно да използваш пелерината на тези зли същества?

— Опасно ли? — Ричард се изправи и се почеса по тила. — Не виждам защо. Всичко, което тя прави, е да си променя цвета. Нали разбираш, както го правят някои жаби и саламандърът — сливат се с камък, дърво или листо.

Тя му помогна, доколкото успя с бинтованите си ръце, да събере на вързоп пелерините.

— Виждала съм такива жаби. Винаги съм смятала, че тази им способност е едно от Божиите чудеса. — Тя му се усмихна. — Може би Създателят те е дарил със същото чудо, понеже си роден с дарбата. Да се слави името Му. С Негова помощ оцеляхме.

Докато Грач подаваше една по една пелерините на госпожа Сандерхолт, тревога загриза Ричард отвътре. Той вдигна очи към змея.

— Грач, нали не усещаш други сбързове наоколо?

Змеят подаде последната пелерина на госпожа Сандерхолт, после се взря в далечината напрегнат. Накрая поклати глава. Ричард въздъхна с облекчение.

— Преди да убиеш последния сбърз, той каза, че ги е изпратил пътешественикът по сънищата. Имаш ли представа откъде са дошли, Грач?

Грач отново бавно извърна глава и обстойно огледа околността. За един миг вниманието му се съсредоточи върху Магьосническата кула, но погледът му бързо се отмести. Накрая сви рамене, сякаш за да се извини.

Ричард огледа града пред себе си, обръщайки специално внимание на армията на Императорския орден. В нея влизаха мъже от всякакви националности, както му беше казано, но той забеляза, че повечето са облечени в униформите на Д’Харански войници — ризници и тъмна кожа.

Ричард пристегна последния край на вързопа с пелерините и го хвърли на земята.

— Какво се е случило с ръцете ти?

Тя сведе поглед. Бинтът бе омазан с петна от манджи и очернен с пепел от огнищата.

— Изтръгнаха ноктите ми с клещи, за да свидетелствам срещу Майката Изповедник… срещу Калан.

— И направи ли го?

Щом тя извърна поглед, Ричард си даде сметка колко глупав въпрос е задал.

— Извинявай, не исках да прозвучи така. Разбира се, никой не може да очаква, че ще се противопоставиш на заповедите им, ако те измъчват. Истината няма никаква стойност за такива хора. Калан знае, че не си я предала.