Л. Хабърд - Бойно поле Земя I

— Не, недей! — спря го Джони. — Вземи го на прицел и го убий, ако мръдне! Внимателно следи ръцете му! Ще можеш ли?

Тор беше само на около петнадесет метра от Търл. Намести се удобно и се прицели.

— Слушай, Търл — предупреди го Джони, — този пистолет може да пробие в тялото ти дупка, през която да премине цял кон! Зареден е със специални куршуми с взривател, много по-мощни от лъча на пистолета ти. Ясно ли е?

Дръж се спокойно пред тях, можеш да спреш бомбардировача!

Той се обърна към Пати. Даде й един огромен лъчев пистолет. Обясни й как да стреля с него и тя решително се насочи към скалата, за да го подпре — беше твърде тежък за нея.

— Така ли да го държа?

— Не го изпускай от прицел! — Имаш достатъчно време, повтаряше си той. Не можеш да тръгнеш, преди да се увериш, че те са в безопасност.

— Защо не го застреляме? — попита Тор.

— Трябва първо да го разпитаме.

Търл не разбираше и думичка от разговора им, но се досещаше за намеренията им.

Джони извади ножа си и като внимаваше да не послужи за прикритие на Търл, го накара да се обърне. Разцепи дрехата му от яката до кръста. Отряза и свали ръкавите му. Мина пред него и се вгледа в предателските му очи. Какво ли беше намислил? Разкъса крачолите на панталона му. Търл се опита да се изправи, но Джони го събори обратно с един удар. Чудовището се отпусна. Взе му панталона, ботушите, часовника и шапката. Остави му само дихателната маска, но демонтира резервните бутилки. Търл се озъби разгневено.

Лежеше неподвижен, разрошената му козина бе пропита с пот, а ноктите му се свиваха и отпускаха безсилно. Само ако можеше да сграбчи Джони!

Той му свали колана и върза китките му отзад. Взе поводите на Оулд Порк, прекара ги под вързаните ръце на Търл и върза другия им край за маркуча на дихателната маска. Стегна здраво. Чудовището щеше да се задуши и при най-малкия опит да се освободи. Направи всичко както трябва, каза си Джони, не се поддавай на паниката, ще го настигнеш!

Действуваше бързо. Отдръпна се от Търл и прерови дрехите му. Не се учуди — в тях бяха скрити две оръжия, нож и пистолет.

Джони даде един изстрел с него. Беше абсолютно безшумен, но толкова мощен, че храстът, към който бе насочен, пламна веднага. Той подаде на Пати това оръжие и взе обратно тежкия пистолет.

— Позволи ми да го застрелям! — помоли отново момичето.

Тор заговори на Търл на неговия език:

— Малката иска да те застреля.

— Обещавам да кротувам — отвърна чудовището.

Джони ги предупреди:

— Не се приближавайте до него! Криси, запали огън, за да не замръзне Тор и да можеш да виждаш ясно какво става наоколо — той се обърна към Тор: — Кой беше с тебе?

— Гленканън — отговори той. — Сигурно се крие някъде сред хълмовете. Вероятно ще се помъчи да стигне до базата. Два пъти се опитах да установя връзка с него. Не отговаря. Предавателят има обсег само осем километра. Ти къде отиваш?

В този момент над лагера избухна огромен пламък. Базуките бяха поразили един боен самолет, опитал се да излезе от хангара. Той се стовари на земята като гигантска огнена топка и до тях достигна ехото от експлозията. Самолетът, който го последва, бе сполетян от същата участ.

— Виждате ли какво става? Ще изпратя кола да ви вземе!

Успокой се, помисли си отново. При скорост три хиляди и петстотин километра в час можеш да го достигнеш.

Момичетата го гледаха вцепенено.

Какво друго би могъл да направи? Много искаше да ги изпрати в базата, ала Тор не можеше да измине това разстояние. Дали пък да не убие Търл? Не, нямаше да постигне нищо. На всяка цена трябваше да запази спокойствие пред тях. Беше прочел съвсем точно в докладите, намерени в президентския бункер, че скоростта на бомбардировача е четиристотин и петдесет километра в час. Можеше да го спре, дори и вече да е изминал половината разстояние до Шотландия.

Метна се върху гърба на Дансър. Базата беше на тридесет километра оттук — един час, ако препуска с всички сили.

— Все още можем да се споразумеем, животно — опита отново Търл. — Ако наистина си пратил уран на Психло, значи здравата си загазил. Опитвали са и друг път. Платформата за приемане на товари е оградена със силово поле, което регистрира наличието на уран и автоматично връща пратката в изходната точка. Психлосите ще нападнат Земята съвсем скоро, животно! Ще ти бъда нужен като посредник при преговорите.

Джони го погледна с безразличие. Вдигна ръка, за да помаха за довиждане на момичетата, заби пети в корема на Дансър и се понесе към залязващото слънце.