Л. Хабърд - Бойно поле Земя I

Джони висеше във въздуха, поддържан от реактивната струя. Обхвана го предчувствие, че е допуснал ужасна грешка. Все пак чудовището имаше много по-голям опит в такива битки.

В кабината на самолета Търл се опитваше да открие координатите, които насочваха другия самолет, впил се в неговия. Ако успееше, можеше да съгласува работата на двата двигателя. В такъв случай с едно рязко преобръщане и пренастройване на координатната система щеше да отхвърли противника от себе си.

Борещите се двигатели прегряха и кабината на самолета на Джони започва да се изпълва с дим.

Търл все пак откри комбинацията! Воят на двигателите се сля ведно.

Джони бе задал посока право надолу, два метра под повърхността на земята, свръхзвукова скорост.

Внезапно ускорени до три хиляди и двеста километра в час, двата самолета се насочиха надолу.

Търл мигновено разбра, че го чака сигурна смърт.

Джони следеше паническите му действия.

Оставаха още само сто и петдесет метра до земята, когато Търл набра обратната комбинация от координати. С рев двигателите отново се противопоставиха един на друг.

Инерцията запрати двата самолета само на десет метра от повърхността.

Но този път прегрелите мотори не издържаха.

Самолетите избухнаха в огромно оранжево огнено кълбо.

Тялото на Търл беше изхвърлено през вратата, падна на земята и се претърколи.

Секунда след това двете машини се разбиха.

Джони се спусна надолу, като контролираше посоката с крака. Внимателно намали струята и се приземи на тридесетина метра от горящите останки.

Търл продължаваше да се търкаля.

Джони захвърли реактивния двигател. И без това нямаше повече гориво. Извади пистолета и вдигна предпазителя, без да изпуска Търл от очите си.

Дрехите на чудовището се бяха подпалили, но търкалянето по влажната пролетна трева ги бе загасило. То лежеше на около двадесет метра. Не помръдваше. Маската беше на лицето му.

Джони приближи предпазливо. Чудовището беше коварно. Спря на десетина метра от него. Търл продължаваше да лежи неподвижно.

В главата на Джони се въртеше една мисъл, повтаряна непрестанно от Робърт Лисицата: „Предварителният план е хубаво нещо, но когато започне битката, бъди готов за неочакваното!“ Бягството на Търл не влизаше в предварителните им планове. Лагерът беше останал без прикритие от въздуха. Никой не можеше да каже какво става там сега. В далечината се чуваше стрелба от автомати. Двата самолета догаряха.

Джони не гледаше към тях. Беше приковал погледа си върху Търл. Спря. Не биваше да се приближава на по-малко от седем метра. Не можеше да види лицето му през маската. Търл беше обгорен. Дрехите му бяха покрити със засъхнала зелена кръв.

Изведнаж лапата му направи мълниеносно движение и в нея като по чудо се появи малък пистолет.

Джони се хвърли на земята и стреля.

Пистолетът в лапата на Търл избухна. Той скочи на крака и се спусна да бяга.

Джони не искаше да го убива, трябваше да го разпита за много неща. За щастие първият изстрел улучи само пистолета му. Прицели се внимателно в десния му крак. „Това е заради конете“ — помисли си той и дръпна спусъка.

Кракът на Търл се прегъна и той се стовари на земята. Стъпалото му бе извито в неестествено положение.

Джони се наведе и взе изпуснатия пистолет. Беше съвсем малък. Такива ли бяха пистолетите на професионалните агенти?

Търл лежеше неподвижен.

— Престани с номерата! — извика му Джони.

Психлосът изведнаж се разсмя и се изправи.

— Как успя да останеш жив в моргата?

— Животно — изръмжа Търл, като внимателно оправи стъпалото си, без да изпуска от поглед дулото на пистолета, — аз мога да задържам дишането си цели четири минути!

Беше необичайно развеселен. Кръвта от ранения му крак се просмукваше през панталона. Наистина беше обгорял. И въпреки това се усмихваше. Джони усещаше, че нещо не е както трябва.

Огледа равнината, но същевременно следеше всяко движение на Търл. На около тридесет километра зад тях се намираше лагерът. Оттам долитаха приглушени изстрели. Знаеше, че трябва час по-скоро да помогне на приятелите си.

Къде ли са момичетата? Вероятно са избягали. Не, бяха наблизо. Джони не очакваше това. Връщаха се в бавен тръс и вече се намираха на около километър и половина от него. Изпита истинско облекчение. Бяха живи!

Махна им с ръка да се приближат.

Продължаваше да следи Търл, но огледа внимателно околността. Единият от катапултиралите пилоти приближаваше насам. Джони напрегна очи. На около шест километра на юг се движеше някаква фигура. Беше облечена с маскировъчен комбинезон, но опитното око на Джони успя да долови самото движение въпреки защитните цветове.