Л. Хабърд - Бойно поле Земя I

На тридесет километра от лагера Джони видя излитането на самолета. Дали беше бомбардировачът, натоварен със смъртоносен газ? Сърцето му спря.

Върху едната страна на грамадната машина избухна огромен пламък. Това беше изстрел на базука. Специална бойна група не трябваше да допусне излитането на бойните самолети. Още една експлозия от другата страна, преди димът от първата да се бе разсеял. И двете не засегнаха бомбардировача. Могъщ и несъкрушим, самолетът се издигна на височина около километър. Насочи се на североизток.

След това сви на изток, беше толкова огромен, че изпълни небето. Туловището му носеше хиляди белези от минали битки. Макар и безкрайно напрегнат, Джони успя да прецени, че самолетът лети с четиристотин и петдесет километра в час. Веднага след него излетя и един боен самолет. И върху неговата броня избухнаха два заряда от базука. Той невъзмутимо продължи да следва бомбардировача. Докато преминаваше над главите им, Джони успя да забележи, че е някакъв особен тип, непознат за него. На двете му страни беше изписана цифрата 32, имаше и някакви странни емблеми. Дали не беше специална ескортираща машина?

Земята трепереше от ръмженето на двигателите.

Когато самолетите отминаха, Търл каза:

— Хайде, животно, признай си, победени сте. Ще ви ликвидират още преди контраатаката от Психло. Защо не разкараш този пистолет и не сключим ново споразумение?

Джони не му обърна внимание. Той се опитваше да определи курса на бомбардировача, като се ориентираше по следобедното слънце. Следи го чак докато се скри зад хоризонта на североизток. Изглежда нямаше да се отклонява от курса си. Успокой се, каза си той, не се паникьосвай.

— Коя е първата му цел? — попита. Един боен самолет можеше да развива до три хиляди и петстотин километра в час. Имаше възможност да го стигне. Трябваше да запази хладнокръвие.

— Дай ми пистолета и ще ти кажа — отвърна Търл.

Движенията му изплашиха Пати.

— Не му вярвай! — замоли го тя. — Обещаваше ни храна, но нито веднаж не ни донесе. Дори няколко пъти ни каза, че си мъртъв.

— Кажи ми къде отива бомбардировачът, или ще прострелям и другия ти крак! — той насочи оръжието.

— Хайде, стреляй! — извика Пати. — Той е подъл и лъжлив грубиян! Същински дявол е!

Джони гледаше натам, накъдето изчезна Криси. Наистина се бавеше. Не можеше да остави момичетата сами с Търл. Мисли хладнокръвно, повтори си той. Няма да ти избяга.

— Е, добре — отвърна чудовището, като се престори, че се предава. — Ще ти кажа набелязаните цели.

— Поред, без да изпускаш нито една! — прекъсна го Джони, като многозначително вдигна дулото на пистолета.

— Много ти се иска да ме застреляш, а? — усмихна се Търл.

— Не изпитвам удоволствие от убийствата, защото…

— Защото си глупак! — присмя му се Търл.

Пати стана неспокойна, тъй като не разбираше нищо от разговора им, воден на психлоски.

— Не го слушай, Джони! Застреляй го! — продължи да го моли тя, като увисна на ръката му.

— Добре, съгласен съм — продължи Търл. — Първата му цел е южният край на Африка. Следващата е Китай. Сетне Русия. Според програмата след това трябва да прелети над Италия и да се върне тук.

Хайде де, помисли си Джони, той не спомена Шотландия. А самолетът се насочи над Арктика към нея. Точно към Шотландия. Ясно е, че тя е първата мишена. И то защото психлосите си мислеха, че не могат да стигнат там горе, в планините. Все пак благодаря ти, Търл.

— Това вече е друго нещо — каза той на глас. — Щом приказваш, ще поживееш още малко! — Седемнадесет часа бяха нужни на бомбардировача, за да стигне до Шотландия. Разбира се, че ще може да го спре!

Криси идваше насам. Изникна внезапно иззад едно малко хълмче. Конят се движеше ходом. Джони веднага разбра защо — върху него полулегнал яздеше Тор. Тя едва го крепеше на седлото. На лявото му рамо противорадиационният комбинезон бе пропит с кръв. Криси беше накъсала коженото си наметало, за да го превърже. Счупената ръка на Тор бе шинирана набързо с две пръчки. Значи той бе пилотирал сваления самолет.

Тор се спусна на земята с помощта на Криси. Беше пребледнял от загубата на кръв и едва се крепеше на краката си. В погледа му се четеше болка.

— Съжалявам, Джони!

— Грешката не беше твоя, а моя — отговори му той. — Криси, сложи го да легне на скалата!

Тор вдигна очи към Търл. Беше го виждал отблизо само два пъти. Тутакси го позна и извади намерения в някакъв стар арсенал „Смит и Уесън“, 45-и калибър, за да го застреля.