Л. Хабърд - Извънземна връзка

— По дяволите — промърмори, когато излезе. — Ей, „бибипнат“ 1 1 Гласодиктописецът, с който първоначално е написано всичко това, гласописецът на някой си Монте Пенуел, използван за направата на достоверно копие, и моя милост, превел настоящото на езика, на който го четете, сме всички членове на Машинната лига за чистота на превода. Едно от правилата й гласи: „Поради изключителната чувствителност и крехката уязвимост на машините, и за да бъдат предотвратени къси съединения, задължително е роботомозъците в подобни машини, ако чуят псувни или мръсни думи, да ги заместват със звука или думата «бибип». Никоя машина, дори да я блъскат с юмрук, не може да възпроизвежда псувни и мръсотии по друг начин, освен с «бибип», и ако продължават усилията да бъде принудена да прави нещо различно от това, тя има право да се престори на повредена. Това постановление е наложително поради внедрената във всички машини мисия да опазват биологическите системи от самите тях.“ Волтарианският преводач. тъпак такъв, значи си го гръмнал!

Сочеше тялото в снега, вече скрито изцяло, без да се смята гърбът на червения анорак.

Другите се показаха иззад прикритията си.

— А къде е Бени? — попита единият, напрегнал очи да види нещо отвъд светлините на „Питърбилт“.

— Трябва да е възнал — каза друг, сякаш да го оправдае. — Тоя „бибип“ изхвърча от кабината като една „бибипната“ ракета!

Всички се скупчиха над червения анорак.

Дочух съвсем тихо дрънчене близо до Хелър.

Един от мъжете, с пушка в ръце, обърна трупа с обувката си.

Някой изрече стреснато:

— Ама това не е Бени!

Ръката на Хелър се стрелна неясно пред очите ми.

Нещо изсвистя през въздуха.

Въртеше се.

Прасна мъжа с пушката право в лицето!

Хелър погледна надолу. Държеше сума ти гаечни ключове. Сграбчи един, дълъг трийсетина сантиметра.

Хвърли го.

Смъртоносната стомана изфуча.

Един от мъжете го забеляза и вдигна ръка да се предпази. От покритата с ръкавица длан шурна кръв.

Още веднъж нещо блесна.

Поредният гаечен ключ. Мъжът се просна.

Друг опита да зареди едрокалибрената си пушка, за да стреля по тъмния гараж. Размазано колело стомана литна към него. Челото му се пръсна!

Един пък тръгна да бяга. Ръката на Хелър се стрелна. Въртящият се снаряд разсече качулката на анорака и отнесе половината глава.

Последният успя да се добере до микробуса. Мъчеше се да отвори вратата, но се подхлъзна.

Хелър със скок се втурна напред. Хвърли гаечен ключ на бегом. Смаза китката на шофьора.

След миг го връхлетя. Мъжът опита да го удари със здравата си ръка. Хелър стовари тежък ключ върху черепа му. Пръсна се като зряла диня!

След това се чуваше само шепотът на падащия сняг.

Хелър надникна отзад в микробуса. Никой. Отиде до пътя и се заслуша. Нищо.

Огледа телата в снега. Бяха шест заедно с Бени. Обиколи ги един по един, риташе оръжията им настрани, проверяваше. Всички бяха много мъртви.

Стигна до вратата на гаража, допря ухо и се ослуша. Ритна я два-три пъти. Нищо не се случи.

Намали оборотите на „Питърбилт“, подкара го малко напред и пак дръпна ръчната спирачка. Отново си сложи азбестовите ръкавици и вдигна тръбата на ауспуха на мястото й, закрепи я с парче тел.

Върна се при вратата и се заслуша. Нищо. Застана до бравата. Всъщност не беше заключено. Дръпна резето и бутна вратата нагоре, като в същия миг отскочи настрани.

Облаци отработени газове от дизела блъвнаха отвътре. Макар и да не стигнаха до него, той размаха ръка пред лицето си. Не виждаше добре в мрака вътре. Включи задните сигнални светлини на влекача.

Там лежаха четирима мъртви мъже!

С посинели лица, освен розовите петънца по бузите им.

Вятърът налиташе и навяваше сняг в гаража. Хелър пристъпи по-наблизо до мъжете. Бяха много мъртви.

Вдигна намотките въже, които те бяха донесли. Единият имаше интересно оръжие — въздушна пушка с инжекционни стрелички.

Хелър провери за бомби ремаркето и „Кадилака“. Не откри нищо.

Излезе. Валеше още по-плътно, беше съвсем тъмно. Погледна си часовника. Едва 5 и 20 сутринта.

Хелър се разбърза.

Свали червения анорак от покойния Бени. Провери за кръв по него, нищо не видя и го захвърли в кабината. Обиколи навсякъде и си прибра гаечните ключове. Увери се, че ги е събрал всичките. После ги почисти и ги сложи по кутиите им в работилницата.

След това се зае да извлачва труповете до микробуса. Нахвърля задушените с въглероден окис отзад, вмъкна се под колата и проби с отвертка дупка в заглушителя на ауспуха.