— Гърни — каза Лито.
— Господарю — той посочи с балисета към мъжете в залата. — Това са последните. Предпочитах да пристигна с първата партида, но…
— И за теб ще се намерят харкони — успокои го дукът. — Да се отдръпнем настрани, Гърни, някъде, където може да поговорим.
— На вашите заповеди, господарю.
Докато хората пъплеха неспокойно из голямата зала, те влязоха в една ниша близо до монетния автомат за вода. Халик захвърли торбата си в един ъгъл, ала не изпусна от ръка балисета.
— Колко души можеш да дадеш на Хауът? — попита дукът.
— Неприятности ли има Туфир, ваше величество?
— Изгубил е само двама агенти, но хората му, които пристигнаха най-напред, ни очертаха отлично цялостната организация на харконите тук. Ако действуваме бързо, можем да спечелим мярка за сигурност, пространството за дишане, което ни е потребно. Иска да му отделиш колкото може повече хора — воини, които няма да се уплашат, ако се наложи да поработят с кинжала.
— Мога да му отделя триста от най-добрите си хора — рече Халик. — Къде да му ги изпратя?
— При главния вход. Там чака агент на Хауът, за да ги поеме.
— Веднага ли да се заема с това, ваше величество?
— След малко. Имаме още един въпрос. Комендантът на космодрума ще задържи совалката до разсъмване под някакъв предлог. Линейният кораб на Сдружението, който ни доведе, продължава по своя работа, а совалката ще трябва да осъществи връзка с един товарен кораб, за да предаде товар подправка.
— Наша подправка ли, господарю?
— Наша. Ала совалката ще трябва да вземе и някои от търсачите на подправка, които са служили при стария режим. Те предпочетоха да си заминат след промяната на владението и Арбитърът на промяната разреши правото на избор. Това са ценни работници, Гърни, някъде около осемстотин. Преди заминаването на совалката ще трябва да убедиш някои от тези хора да постъпят на работа при нас.
— Доколко да е силно убеждението, ваше величество?
— Искам доброволното им сътрудничество, Гърни. Тези хора притежават опит и умения, които са ми необходими. Обстоятелството, че си заминават, предполага, че те не са част от харконската машина. Хауът допуска, че сред тях може и да има прикрити и неколцина калпави, ала на него навсякъде му се привиждат призраци.
— Навремето Туфир разкри някои много интересни призраци, господарю.
— Има обаче и такива, които не разкри. Според мен прикриването на агенти в тази заминаваща тълпа би означавало прекалено голямо въображение за харконите.
— Възможно е, ваше величество. Къде са тези хора?
— На по-долното ниво, в една чакалня. Предлагам да слезеш долу, да им изсвириш една-две мелодии на балисета, за да се поразнежат, и тогава да започнеш атаката. Можеш да предложиш ръководни длъжности на онези, които правят уговорки. Предложи двадесет процента по-високи надници, отколкото онези, които са получавали при харконите.
— Само толкова ли, ваше величество? Знам, че харконите плащат по таблица. А за хора, които са сложили последната заплата в джоба си и вече са обладани от пътешественическата страст… хъм, ваше величество, двадесет процента едва ли ще им се сторят достатъчно примамливи, за да останат.
Лито заговори с нетърпелив тон:
— Тогава в някои отделни случаи можеш да действуваш по свое лично усмотрение. Запомни само, че хазната не е бездънна. Където можеш, задръж на двадесет процента. Необходими са ни преди всичко оператори¤, метеоролози¤ и пустинници¤ — всички, които имат опит в работа на открито в пустинята.
— Разбирам, ваше величество. „И ще дойдат те всички за буйство: и източният вятър ще опърли лицата им, и те ще научат за пленничеството на пясъка.“
— Много трогателен цитат — отбеляза дукът. — Предай воините си на някой поручик. Накарай го да проведе кратък инструктаж за спазването на водния режим и после да настани хората за през нощта в казармите до космодрума. Служителите от космодрума ще ги упътват. И не забравяй хората за Хауът.
— Триста от най-добрите ми воини, ваше величество. — Той вдигна космическата си торба. — Къде да ви докладвам, като привърша с моите домашни задания?
— Уредих тук една заседателна зала, на най-горния етаж. Там ще заседава щабът. Искам да уточним нов планетарен ред на разпръскване, при който бронираните отделения ще излитат първи.
Халик се спря тъкмо когато се канеше да тръгва, и улови погледа на Лито;
— И такива ли неприятности очаквате, господарю? Стори ми се, че тук има Арбитър на промяната.
Читать дальше