Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— С какво в Мира не бихме могли да се справим, съветник?

Мъжът в сиво отново разпери ръце. Виещите се зад него пари отначало избледняха, после разкриха бледите тела върху плочите.

— С Шрайка — отвърна той. Немес издаде груб звук.

— Аз победих това нещо с една ръка — каза тя.

Албедо поклати глава. Влудяващата усмивка на устните му не потрепваше.

— Не — отвърна той. — Не го победи. Използва хиперентропичното устройство, което ти дадохме, за да го пратиш пет минути напред в бъдещето. Това не означава, че си го победила.

— Шрайка вече не е ли под контрола на АИ? — попита Бриарей.

Албедо за сетен път разпери ръце.

— Боговете от бъдещето вече не ни шепнат, скъпи ми приятелю. Те се бият помежду си и глъчката на битката им отеква назад във времето. Ако работата на нашия бог трябва да се свърши в нашето време, налага се да я свършим сами. — Той погледна към четиримата клонинги. — Ясни ли са ви инструкциите?

— Да открием момичето — отвърна Сцила.

— И? — попита съветникът.

— Незабавно да го убием — каза Гиес. — Без колебание.

— Ами ако учениците й се намесят? — попита Албедо и се усмихна още по-широко. Гласът му беше карикатура на гласа на човешки учител.

— Да ги убием — отвърна Бриарей.

— Ами ако се появи Шрайка? — добави Албедо и усмивката му внезапно изчезна.

— Да го унищожим — отвърна Немес. Албедо кимна.

— Някакви последни въпроси преди всеки от нас да поеме пътя си?

— Колко човеци има тук? — попита Сцила. Тя посочи към плочите и телата. Съветник Албедо докосна брадичката си.

— В тази част от тунелите на този лабиринтен свят са няколко десетки милиона. Но тук има още много тунели. — Той отново се усмихна. — И още осем лабиринтни свята.

Немес бавно завъртя глава и погледна към виещата се мъгла и безкрайната редица от каменни плочи на различни равнища на спектъра. Нито едно от телата не проявяваше каквито и да е признаци на топлина над околната температура на тунела.

— И това е работа на Мира — каза тя. Албедо се изкиска.

— Разбира се — отвърна той. — За какво са им на Трите сектора на съзнание или на нашия бъдещ АИ купчина човешки тела? — Той се приближи до тялото на младата жена и почука замръзналите й гърди. Въздухът в пещерата беше прекалено рядък, за да пренесе звука, но Немес си представи екота на студен мрамор, по който са почукали с нокти.

— Други въпроси? — изгледа ги Албедо. — Имам важна среща.

Без да кажат нито дума по 75-мегахерцовата честота — или по която и да е друга, — четиримата близнаци се обърнаха и се прибраха в спускателния кораб.

В кръглия балон на тактическия съвещателен център на НСК „Уриил“ се бяха събрали двайсет офицери от мирския флот, включително всички капитани и командири от спецчаст „ГИДЕОН“. Сред тях беше командир Хоуган „Хоуг“ Либлър. Той бе на трийсет и шест стандартни години, прероден след кръщението си на Ренесанс Минор, потомък на някога великия земевладелски род Либлър, чиито имения бяха обхващали около два милиона хектара — и чийто сегашен дълг достигаше почти пет марки на хектар. Либлър бе посветил личния си живот на служба на Църквата и бе отдал професионалния си живот на мирския флот. Освен това беше шпионин и потенциален убиец.

Либлър с интерес бе наблюдавал пристигането на новия си командир на борда на „Уриил“. Всички от спецчастта — почти всички от мирския флот — бяха чували за отец-капитан де Соя. Пет стандартни години преди това бившият командир на фотонен кораб беше получил папски диск — означаващ почти неограничена власт — за изпълнението на някакъв таен проект и мисията му се бе провалила. Никой не беше сигурен каква е била тази мисия, но начинът, по който де Соя бе използвал онзи диск, му беше създал врагове сред флотските офицери из целия Мир. Провалът и изчезването на отец-капитана бяха станали причина за разпространяването на нови слухове в съблекалните и служебните стаи на флота: най-разпространеният от тях бе, че де Соя е бил предаден на Светата служба, тайно отлъчен и навярно екзекутиран.

Но сега той беше тук и му поверяваха командването на едно от най-ценните оръжия в арсенала на мирския флот: един от двайсетте и един оперативни архангелски крайцера.

Видът на де Соя изненада Либлър: отец-капитанът бе нисък, тъмнокос, с големи, тъжни очи, по-подходящи за икона на мъченик, отколкото за капитан на боен крайцер. Адмирал Алдикакти, набитата лусусианка, ръководеща и съвещанието, и спецчастта, бързо го представи.