Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Предупреждение за скачване, сър — каза юнкерът. Де Соя отново кимна и зае мястото си на втората ускорителна кушетка. Скачването мина съвсем гладко и когато скачващите скоби се заключиха и корпусът на кораба се затвори около совалката, той не усети каквото и да е разтърсване. Де Соя се изкушаваше да похвали момичето, но старите командирски навици напомниха за себе си.

— Следващия път — каза той, — се опитай да се приближиш без да даваш тласък в последния момент. Забелязва се и шефовете на флагмана се мръщят на такива неща.

Лицето й помрачня.

Де Соя постави ръка на рамото й.

— Но иначе свърши отлична работа. Някой ден бих искал да служиш при мен като пилот на спускателен кораб. Оклюмалото момиче просия.

— Само бих могла да си мечтая за това, сър. Тази служба на станцията… — Тя замълча, осъзнала, че е отишла прекалено далеч.

— Зная — отвърна де Соя, застанал до херметичния люк. — Зная. Но засега се радвай, че не участваш в този кръстоносен поход.

Люкът се отвори и почетен гвардеец го придружи на борда на НСК „Уриил“ — архангелът, ако отец-капитанът вярно си спомняше, когото Старият завет описваше като водач на райските ангели.

На деветдесет светлинни години разстояние, в звездна система, отдалечена само на три светлинни години от Пацем, първият „Рафаил“ се прехвърли в реалното пространство със сила, която би изсмукала мозъка от човешките кости, би разкъсала човешките клетки като нож-паяжина и би разпръснала човешките неврони като топчета по стръмен склон. За Радамант Немес и нейните клонирани близнаци това усещане не беше приятно, но те нито изпъшкаха, нито сбърчиха лица.

— Къде е това място? — попита Немес, като следеше екрана, на който се уголемяваше кафява планета. „Рафаил“ намаляваше ускорението си под двеста и трийсет гравитации. Немес не седеше на ускорителната си кушетка, а висеше на скоба с небрежната лекота на човек, пътуващ за работа в препълнен наземен автобус.

— Свобода — отвърна един от мъжките й близнаци. Немес кимна. Никой от четиримата не проговори отново, докато архангелът бе в орбита и спускателният кораб не се отдели, за да се понесе през редкия въздух.

— Той тук ли ще бъде? — попита Немес. От слепоочията й излизаха микровлакна, които водеха направо към пулта на кораба.

— О, да — отвърна близначката й.

На Свобода живееха съвсем малко хора, но след Падането те се бяха скупчили под куполи от силови полета в зоната на здрача и не разполагаха с необходимата техника, за да проследят архангела или спускателния му кораб. В тази система нямаше мирски бази. Междувременно огряната от слънцето страна на скалистия свят кипеше и оловото течеше като вода, а рядката атмосфера откъм тъмната страна се носеше на ръба на замръзването. Под повърхността на безполезната планета обаче, минаваха осемстотин хиляди километра тунели, като всеки от коридорите беше широк трийсет метра. Свобода бе един от деветте лабиринтни свята, открити в началото на Хеджира и проучени по време на Хегемонията. Хиперион беше друга от деветте планети. Нито едно човешко същество — живо или мъртво — не знаеше тайната на лабиринтите или техните създатели.

Немес прекара спускателния кораб през бушуваща амонячна буря откъм тъмната страна, спря за миг пред ледена скала, виждаща се само на инфрачервените и увеличителните екрани, после сви крилете на кораба и го насочи напред в квадратния отвор на лабиринта. Този тунел завиваше веднъж и после продължаваше километри право напред. Дълбочинният радар показа безброй други проходи под него. Немес продължи три клики напред, зави наляво при първия разклон, спусна се на половин километър под повърхността още пет километра на юг и накрая приземи кораба.

Тук инфрачервеният сензор показа само слаба топлина от вулканичните отвори и на увеличителните екрани не се виждаше нищо. Немес се намръщи към радарните дисплеи и включи външните светлини на спускателния кораб.

Докъдето й стигаше погледът, стените на безкрайно правия тунел се заобляха към редица от хоризонтални каменни плочи. Върху всяка от плочите лежеше голо човешко тяло. Плочите и телата продължаваха напред и изчезваха в мрака. Немес погледна към дисплея на дълбочинния радар: по-долните равнища също бяха покрити с плочи и тела.

— Навън — каза мъжкият близнак, който беше изтеглил Немес от лавата на Божия горичка.

Немес не си направи труда да се занимава с херметичната камера. Въздухът напусна кораба с постепенно отслабващ рев. В пещерата имаше слабо налягане — достатъчно, за да не й се налага да се фазоизмества, за да оцелее, — но атмосферата бе много по-рядка, отколкото на Марс преди Да го тераформират. Личните сензори на Немес показаха, че температурата е постоянна: минус 162 градуса Целзий. Под прожекторите на спускателния кораб стоеше човешка фигура.