Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Уолмак им нареди да изчакат и прати теснолъчево съобщение на адмирал Лемприе, командирът на спецчастта. Отдалечени на много АЕ извън системата Тян Шан, четирийсетината кораби, участвали в сражението с „Рафаил“, спасяваха оцелелите от унищожените архангели и очакваха пристигането на папския автоматичен куриер, както и на роботизирания кораб на Техноцентъра, който временно щеше да прекрати жизнените функции на населението на планетата. Лемприе бе по-близо — на четири светлинни минути разстояние — и Уолмак знаеше, че няма друг избор, освен да изчака отговора му.

На борда на флагманския кораб „Рагил“ Лемприе се оказа в сложно положение. Разполагаше само с минути, за да вземе решение за кардинал Мустафа. Ако оставеше великия инквизитор да умре, най-вероятно двудневното възкресяване щеше да е успешно. Кардиналът нямаше да страда много. Но дотогава причината за атаката — Шрайка, местните, учениците на чудовището Енея, прокудените — можеше да остане загадка. Лемприе взе решение за десет секунди, но теснолъчевата връзка отне четири минути.

„Наредете на медиците да го стабилизират — заповяда на Уолмак той. — Отнесете го на спускателния кораб и го включете на животоподдържащи системи. Изкарайте го от кома. Разпитайте го. Когато научим достатъчно, нека автохирургът го диагностицира. Ако възкресяването ще отнеме по-малко време, оставете го да умре.“

— Слушам, сър — четири минути по-късно каза Уолмак и предаде заповедта на морските пехотинци.

Междувременно те разширяваха кръга на претърсването си с помощта на ЕМПС реактивни раници, за да проверят вертикалните склонове около Фалоса на Шива. Сондираха с дълбочинен радар Ран Тсо, така нареченото Езеро на видрите, но не намериха нито видри, нито труповете на изчезналите свещеници. Почетна стража от дванайсет морски пехотинци беше придружавала групата на великия инквизитор — плюс пилота на спускателния кораб, — но тези мъже и жени също ги нямаше. Откритите кръв и вътрешности бяха подложени на ДНК-анализ — оказа се, че са на повечето от липсващите, — но от труповете им нямаше и следа.

— Да разширим ли търсенето до Зимния дворец? — попита лейтенантът, командващ пехотинците. Всички командоси имаха строга заповед да не безпокоят местните — особено Далай лама и неговите хора, — преди да пристигне корабът на Техноцентъра, за да приспи населението.

— Почакайте малко — отвърна Уолмак. Той видя, че се включва мониторният датчик на адмирал Лемприе. Комуникационният диск на командната му мрежа също премигваше. Офицерът от разузнаването го викаше от сензорния балон. — Да?

— Капитане, извършихме визуално наблюдение на района на двореца. Там се е случило нещо ужасно.

— Какво? — изръмжа Уолмак. Обикновено никой от хората му не се изразяваше толкова неясно.

— Пропуснали сме го, сър — отвърна разузнавачът. Това бе млада, но умна жена. — Използвахме оптика, за да проверим района около гомпата. Но вижте това…

Уолмак леко обърна глава, за да види образа, изпълващ холоямката. Знаеше, че са го пратили по теснолъчевия канал и на адмирала. Източната страна на Зимния дворец в Потала, сякаш гледан от неколкостотин метра над моста Ки Чу.

Самият мост го нямаше. Но на стъпалата и терасите между двореца и Ки Чу, както и по някои от тесните первази над пропастта между двореца и манастира „Дрепунг“ откъм изток, имаше десетки трупове — стотици трупове, — окървавени и разкъсани на части.

— Мили Боже — промълви капитан Уолмак и се прекръсти.

— Идентифицирахме главата на регента Токра Ретинг — разнесе се спокойният глас на разузнавателният офицер.

— Главата? — възкликна Уолмак, осъзнавайки, че ненужното му повторение се предава до адмирала, както и целият разговор. Четири минути по-късно адмирал Лемприе щеше да разбере, че капитанът е направил глупава забележка. Нямаше значение. — Нещо друго важно там? — попита той.

— Не, сър — отвърна жената. — Но в момента те излъчват по различни радиочестоти.

Уолмак повдигна вежди. До този момент Зимният дворец не беше предавал нито по радиото, нито по теснолъчевия канал.

— Какво казват?

— Съобщението е на китайски следхеджирски тибетски, сър — отвърна офицерът. Но после бързо прибави: — В паника са, капитане. Далай лама е изчезнал. Също и шефът на силите му за сигурност. Генерал Сурканг Сеуон Чемпо, командващ дворцовата гвардия, е мъртъв, сър… те потвърдиха, че са открили обезглавеното му тяло.

Уолмак си погледна часовника. Теснолъчевото съобщение още не бе стигнало до кораба на адмирала.