Кардиналът кимна, но не се съгласи.
— Ваше светейшество, не виждам как Господ може да завиди на бедното смъртно човечество. Бог със сигурност не е способен на завист.
Момчето едва доловимо вдигна вежди.
— И все пак нима вашият християнски Бог не е всесилен? Той със сигурност трябва да е способен на завист.
— О, парадокс, предназначен за деца, Ваше светейшество. Признавам, че не съм опитен нито в логическата апологетика, нито в метафизиката. Но като принц на Христовата Църква, зная от обучението си по катехизис и чувствам в душата си, че Господ не е способен на завист… особено към’ собствените му порочни творения.
— Порочни ли? — попита момчето. Кардинал Мустафа снизходително се усмихна и отвърна с глас на учен свещеник, който говори на дете:
— Човечеството е порочно заради склонността си към грях — меко каза той. — Нашият Господ не би могъл да завижда на тази склонност.
Далай лама бавно кимна.
— Един от нашите дзен учители, мъж на име Иккю, някога е написал стихотворение по този въпрос.
„Всички грехове, извършени в Трите свята, ще се изгубят и изчезнат заедно с мен.“
Кардинал Мустафа изчака за миг, но след като момчето очевидно нямаше намерение да продължи, попита:
— Какви три свята е имал предвид, Ваше светейшество?
— Това е било преди космическите полети — отвърна Да. лай лама и леко се завъртя на покрития си с възглавници трон. — Трите свята са миналото, настоящето и бъдещето.
— Чудесно — каза кардиналът от Светата служба. Застанал зад него, секретарят му отец Фарел гледаше към момчето с нещо като ледено презрение. — Но ние, християните, не вярваме, че грехът — както и последиците или отговорността за греха — завършват с края на човешкия живот, Ваше светейшество.
— Точно така — усмихна се Далай лама. — Тъкмо поради тази причина съм любопитен защо изкуствено продължавате живота чрез вашето кръстоидно създание. Ние вярваме, че смъртта разчиства всички сметки. Според вас тя носи съд. Защо отлагате този съд?
— Ние приемаме кръстоида за тайнство, дарено ни от нашия Господ Иисус Христос — меко отвърна кардинал Мустафа. — Този съд първо е бил отложен от саможертвата на нашия Спасител на кръста. По този начин Самият Бог е приел наказанието за нашите грехове и ни е дал възможност за вечен живот в рая, ако я приемем. Кръстоидът е още един дар от нашия Спасител, който навярно ни дава време да се приготвим, преди този окончателен съд.
— Ахх, да — въздъхна момчето. — Но може би Иккю е искал да каже, че грешници няма. Че не съществува грях. Че „нашият“ живот не принадлежи на нас…
— Точно така, Ваше светейшество — прекъсна го кардинал Мустафа, сякаш хвалеше изоставащ ученик. Видях, че регентът, великият шамбелан и другите около трона потръпват от това нарушение на протокола. — Нашият живот не принадлежи на нас, а на нашия Господ и Спасител… и на Светата майка Църквата.
— …не принадлежи на нас, а на вселената — продължи момчето. — И че нашите дела — добри и лоши — също принадлежат на нея.
Кардинал Мустафа се намръщи.
— Чудесни думи, Ваше светейшество, но навярно прекалено абстрактни. Без Господ вселената може да е само машина… която не мисли, не се интересува и не чувства.
— Защо? — попита Далай лама.
— Моля, Ваше светейшество?
— Защо вселената да не мисли, да не се интересува и да де чувства без вашето определение за Господ? — тихо поясни момчето и затвори очи.
„Утринната роса
избягва
и вече я няма.
Кой може да остане
в този наш свят?“
Кардинал Мустафа вдигна ръка и докосна устните си, сякаш за молитва или от леко раздразнение.
— Чудесно, Ваше светейшество. Пак ли е на Иккю?
Далай лама широко се усмихна.
— Не. Мое. Когато не мога да заспя, пописвам дзен поезия.
Свещениците се подсмихнаха. Създанието Немес гледаше към Енея.
Кардинал Мустафа се обърна към приятелката ми.
— Г. Ананда — каза той, — имате ли мнение по тези важни въпроси?
За миг не разбрах кого пита, но после си спомних, че Далай лама бе представил Енея като Ананда, първата ученичка на Буда.
— Зная друг кратък стих от Иккю, който изразява мнението ми — отвърна тя.
„По-крехко и илюзорно
от цифри, написани върху водна повърхност,
е нашето търсене от Буда
на блаженство в отвъдния свят.“
Архиепископ Брек прочисти гърлото си и се включи в Разговора.
— Това ми се струва съвсем ясно, млада госпожо. Вие не смятате, че Господ ще изпълни молитвите ни.
Читать дальше