Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Замръзнах, осъзнал, че макар навярно незабавно да беше познала жената, Енея не реагира с шока, който изпитвах аз. Външно тя не прояви каквато и да е емоция. Продължаваше да се усмихва. Погледът й обходи гостите от Мира — включително чудовището — и отново се върна към момчето на трона.

Пръв заговори регентът Ретинг Токра.

— Нашите гости помолиха за тази аудиенция. Те чуха от Негово светейшество за реконструкцията на Храма, висящ във въздуха и пожелаха да се запознаят с младата жена, ръководеща строежа.

Гласът на регента бе също толкова безизразен, колкото и лицето му.

После заговори Далай лама:

— Приятели мои — тихо каза той и посочи към нас с Енея, — представям ви нашите знатни гости от Мира. Джон Доменико кардинал Мустафа от Светата служба на Католическата църква, архиепископ Жан Даниел Брек от папския дипломатически корпус, отец Мартин Фарел, отец Жерар Льобланк и командир Радамант Немес от знатната гвардия.

Кимнахме. Мирските представители — включително чудовището — ни отговориха. Дори Негово светейшество Далай лама да беше нарушил протокола на представянето, очевидно никой не забеляза това.

— Благодаря ви, Ваше светейшество — с кадифен глас каза Джон Доменико кардинал Мустафа. — Но вие представихте тези изключителни хора само с професиите им. — кардиналът ни се усмихна, показвайки ситни, остри зъби. Навярно имате имена?

Пулсът ми се ускори. Пръстите на дясната ми ръка потръпнаха при мисълта за лазерното фенерче. Енея продължаваше да се усмихва, но не понечи да отговори на кардинала. Мислите ми препускаха в търсене на псевдоними Но защо? Те със сигурност знаеха кои сме. Всичко това бе клопка. Немес никога нямаше да ни позволи да напуснем тази тронна зала… или пък щеше да ни причака навън. За моя изненада момчето Далай лама отново заговори:

— Приятно ми е да довърша представянето, Ваше високопреосвещенство. Името на нашата високоуважаема архитектка е Ананда, а нейният помощник — един от многобройните й опитни помощници, както ме увериха — се нарича Субхада.

Признавам, че тези думи ме накараха да премигна. Дали някой беше подшушнал тези имена на Далай лама? Енея ми бе обяснила, че Ананда е била първата ученичка на Буда и също учителка, а Субхада бил скитащ аскет, който станал последния пряк ученик на Буда, след като го срещнал само часове преди смъртта му. Тя също ми каза, че Далай лама е измислил тези имена за представянето ни, очевидно влагайки в тях ироничен смисъл. Не бях в състояние да открия нищо смешно.

— Г. Ананда — леко се поклони кардинал Мустафа. — Г. Субхада. — Той погледна към нас. — Извинете откровеността и невежеството ми, г. Ананда, но вие изглеждате от различен расов материал от повечето хора, които видяхме в Потала.

Енея кимна.

— Хубаво е човек да внимава с обобщенията, Ваше високопреосвещенство. Тази планета е била заселена с колонисти от много райони на Старата Земя.

— Разбира се — измърка кардинал Мустафа. — Трябва да отбележа, че вашият английски е безупречен. Мога ли да попитам кой район от Тян Шан наричате свой дом?

— Естествено — отвърна Енея с глас, също толкова гладък, колкото и на кардинала. — Появих се на бял свят в район от хребети отвъд върховете Морая и Цион, на северозапад от Музтаг Алта.

Кардиналът замислено кимна. Забелязах, че яката му — по-късно Енея ми каза, че в църковната терминология тя се наричала „рабат“ или „рави“ — е от алена водна коприна със същия цвят като расото и шапчицата му.

— Може би изповядвате — гладко продължи той, — юдейската или мюсюлманската вяра, които нашите домакини казаха, че преобладават в тези райони?

— Аз не изповядвам никаква вяра — отвърна Енея. — Ако става дума за вяра в свръхестественото.

Кардиналът леко повдигна вежди. Мъжът, наречен отец Фарел, хвърли поглед към господаря си. Ужасните очи на радамант Немес не трепваха.

— И все пак строите будистки храм — любезно отбеляза кардинал Мустафа.

— Наеха ме да реконструирам красив комплекс — каза Енея. — Горда съм, че ме избраха за тази задача.

— Въпреки липсата си на… хм… вяра в свръхестественото? — попита Мустафа. Можех да доловя в гласа му присъствието на Инквизицията. Бяхме чували за Светата служба дори в мочурищата на Хиперион.

— Навярно тъкмо заради това, Ваше високопреосвещенство — отговори Енея. — И заради убедеността ми в собствените ми човешки способности, както и в тези на сътрудниците ми.

— Значи изпълнявате задачата заради самата нея — настояваше кардиналът. — Даже да няма по-дълбок смисъл?