Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Няма да променям това си решение, само ще отбележа, че четирите години на Земята си струват да разкажа за тях някой друг път: деветдесетте души от Братството бяха разбрани, сложни, колебливи и интересни, каквито са всички разумни човешки същества, и техните истории трябва да бъдат разказани. По същия начин пътуванията ми около Земята, и със спускателния кораб, и с микробуса от 1948-а, който ми даде назаем Стария архитект, могат да се опишат в самостоятелна епическа поема.

Но аз не съм поет. Когато работех като ловен водач, бях следотърсач, а работата ми тук е да следвам пътя на превръщането на Енея в жена и месия, без да се отклонявам прекалено много. Така и ще сторя.

Стария архитект винаги наричаше лагера на Братството „пустинния лагер“. Повечето от чираците го наричаха „Талиезин“ — което на уелски означава „блестящо чело“. (Господин Райт беше от уелски произход. Прекарах седмици в опити да си спомня планета в Мира или Периферията, наречена Уелс, но накрая ми дойде наум, че Стария архитект е живял и умрял преди епохата на космическите полети.) Енея често наричаше мястото „Талиезин-запад“, което предполагаше дори за някой толкова тъп, колкото мен, че трябва да има и Талиезин-изток.

Когато три години преди това я попитах, Енея ми бе обяснила, че истинският господин Райт построил първия си лагер на братството Талиезин в началото на трийсетте години на двайсети век сл. Хр. в Спринг Грийн, Уисконсин — Уисконсин бил една от политическите и географски съставни части на древната северноамериканска национална държава, наречена Съединени американски щати. Когато попитах Енея дали първият Талиезин е бил като този, тя отговори:

— Не съвсем. Имало цяла поредица от уисконсински Талиезини — и къщи, и лагери на братства — и повечето загинали от пожар. Това е една от причините, поради които господин Райт е поставил толкова много басейни и фонтани в този лагер — водоизточници за борба срещу неизбежните пожари.

— И първият му Талиезин е бил построен през трийсетте години на двайсети век, така ли? — попитах аз. Енея поклати глава.

— Основал първото си братство Талиезин през 1932-а — каза тя. — Но това най-вече било начин да накара учениците си да се бъхтят като роби — и за да построят мечтата му, и за да го изхранват — по време на Голямата депресия.

— Какво е „Голямата депресия“?

— Лоши икономически времена в чисто капиталистическата им национална държава — поясни Енея. — Спомни си, че тогава икономиката не е била глобална и че е зависела от частни парични институции, наречени банки и златни резерви, както и от стойността на физическите пари — истински монети и парчета хартия, които се предполагало, че струват нещо. Всичко това било всеобща халюцинация, разбира се, и през трийсетте години на двайсети век халюцинацията се превърнала в кошмар.

— Господи! — възкликнах аз.

— Точно така — потвърди Енея. — Във всеки случай, много по-рано, през 1909 г. сл. Хр., когато бил на средна възраст, господин Райт напуснал съпругата и шестте си деца и избягал в Европа с омъжена жена.

Признавам, че тези думи ме накараха да запремигвам. Трябваше ми известно време, за да свикна с мисълта, че Стария архитект — около осемдесет и пет годишен старец, когато четири години по-рано се бяхме запознали с него — е водил полов живот, при това скандален. Чудех се също какво общо има всичко това с въпроса ми за Талиезин-изток.

Енея скоро щеше да стигне и дотам.

— Когато се върнал с другата жена — продължи тя, като се усмихна на унесената ми съсредоточеност, — той започнал да строи първия Талиезин — своя дом в Уисконсин — за Мама…

— За майка си ли? — вече напълно объркан попитах аз.

— За Мама Бортуик — отвърна Енея. — Госпожа Чейни. Другата жена.

— А-ха.

Усмивката й се стопи и тя продължи:

— Скандалът сложил край на архитектурната му кариера и завинаги го дамгосал. Но той построил Талиезин и продължил напред, като се опитвал да си намери нови покровители. Първата му съпруга Катрин не искала да му даде развод. Вестниците — това са били инфобанки, отпечатвани върху хартия и редовно разпространявани — подхванали клюката и разпространили пламъците на скандала, без да му позволяват да угасне.

Когато зададох на Енея простия въпрос за Талиезин, вече влизахме в двора и си спомням, че в този момент от отговора й спряхме до фонтана. Винаги се удивлявах на онова, което знаеше това хлапе.

— После — каза тя, — на 15 август 1914-а,-един от работниците в Талиезин полудял, убил със секира Мама Бортуик, сина й Джон и дъщеря й Марта, изгорил труповете им, опожарил лагера и после убил четирима от приятелите и учениците на господин Райт, преди самият той да изпие киселина. Всичко изгоряло.