Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Странно е — казах аз. — Знаехме, че е стар и болен, но изглежда никой не вярваше, че ще умре. — Говорех за Стария архитект, естествено, а не за далечния папа, който не означаваше нищо за нас. И, подобно на всички ни от заточената Земя, наставникът на Енея не бе носил кръстоида. Смъртта му беше окончателна, за разлика от тази на папата.

— Той сякаш знаеше — тихо отвърна Енея. — През последния месец привикваше всичките си чираци. И им предаваше последните си мъдрости.

— Какви мъдрости сподели с теб? — попитах аз. — Искам да кажа, ако не е тайна или прекалено лично. Енея се усмихна над димящата чаша чай.

— Напомни ми, че щом строителството започне и сградата постепенно придобие форма, клиентът винаги ще е съгласен да плати двойно първоначално договорената цена, ако му пращаш сметките за извънредните разходи малко по малко. Каза, че вече нямало да има връщане, така че клиентът щял да е като пъстърва, закачена на здрава кукичка.

Двамата с А. Бетик се засмяхме. Смехът ни не беше проява на неуважение — Стария архитект бе от онези рядко срещани хора, истински гений, съчетан с изключителна индивидуалност, — но дори когато мислехме за него с тъга и обич, можехме да разпознаем егоизма и неискреността, които също бяха част от личността му. И нямам намерение да проявявам презрение, като го наричам само „Стария архитект“: личностния модел на киборга бе възстановен от дохеджирски човек, наречен Франк Лойд Райт, работил през деветнайсети и двайсети век сл. Хр. Но докато всички в братството Талиезин почтително го наричаха господин Райт, включително дори онези от по-възрастните му чираци, които бяха на неговите години, аз винаги мислех за него като за Стария архитект заради нещата, които Енея бе разказала за бъдещия си наставник преди да пристигнем тук, на Старата Земя.

Сякаш мислил за същото, А. Бетик каза:

— Странно е, нали?

— Кое? — попита Енея.

Андроидът се усмихна и потърка лявата си ръка на мястото, на което завършваше с гладък кочан точно над лакътя. През последните няколко години беше развил този навик. Автохирургът на спускателния кораб, с който бяхме минали през телепортала на Божия горичка, бе запазил живота му, но химичният му състав беше много различен и корабът не можа да му направи нова ръка.

— Искам да кажа — продължи той, — че въпреки господството на Църквата над човечеството, въпросът дали човешките същества имат душа, която напуска тялото след смъртта, все още не е получил окончателен отговор. И все пак в случая с господин Райт знаем, че личността на киборга му продължава да съществува отделно от тялото му — или поне, че е съществувала известно време след момента на смъртта му.

— Знаем ли го със сигурност? — усъмних се аз. Чаят бе топъл и хубав. Бяхме го купили двамата с Енея — всъщност, бяхме го получили чрез размяна — от индианския пазар, разположен в пустинята на мястото, на което трябва да се е намирал град Скотсдейл 3 3 Град в централна Аризона, близо до Финикс. — Б.пр. .

На въпроса ми отговори Енея.

— Да. Личността на киборга на баща ми е оцеляла след унищожаването на тялото му и се е съхранила в шрьоновата верига в черепа на майка ми. Известно ни е, че дори след това самостоятелно е съществувал в мегасферата и после известно време е обитавал кораба на Консула. Личността на един киборг оцелява като някаква холистична вълна, разпространяваща се напред по матриците на инфоравнината или мегасферата, докато се превърне в ИИ източник в Техноцентъра.

Знаех това, но никога не го бях разбирал.

— Добре — кимнах аз, — но къде е отишла основаната на ИИ личностна вълна на господин Райт? Тук, в Магелановия облак, няма никаква връзка с Техноцентъра. Няма инфосфери.

Енея остави празната си чаша.

— Трябва да има връзка, иначе господин Райт и другите възстановени киборгови личности, събрани тук, на Земята, не биха могли да съществуват. Спомни си, че Техноцентърът е използвал пространството на Планк между телепорталите като своя среда и скривалище преди загиващата Хегемония да унищожи телепортаторните отвори към него.

— Празнотата, Която Обвързва — отвърнах аз, като повторих израза от „Песните“ на стария поет.

— Да — потвърди Енея. — Макар че винаги съм смятала това име за тъпо.

— Както и да се нарича — казах аз, — не разбирам как може да стигне дотук… до друга галактика.

— Средата, която Техноцентърът е използвал за телепортаторите, стига навсякъде — обясни Енея. — Прониква през пространството и времето. — Младата ми приятелка се намръщи. — Не, не е така, пространството и времето са обвързани в нея… Празнотата, Която Обвързва обхваща пространството и времето.