Димитър Талев - Илинден

На един кръстопът, дето се отделяше улицата за градските гробища, бе застанал Етхем чауш с други петима заптии и всички бяха с пушките си. Като наближи шествието и високо дигнатите хоругви блещукаха вече близу срещу тях, шестимата турци се отдръпнаха и се наредиха един до друг край стената в самото начало на улицата за гробищата. Скоро след това множеството нахлу и изпълни цялата улица. Турците трябваше да се долепят до самата стена, людете минаваха досам тях и никой не се обръщаше да ги погледне. Глухо кънтеше между стените гъстият тропот на хиляди стъпки и в тая тътнеща тишина се чуваха само тъжните песнопения на свещениците.

Неочаквано, едващо бяха отминали двата ковчега началото на улицата и още тук, пред шестимата въоръжени заптии, се надигна млад и силен глас:

— Жив е той, жив е…

Веднага се присъединиха към него и други няколко гласа:

— … там на Балкана…

После се надигна стройно и гръмко цял хор:

— Потънал в кърви, лежи и пъшка, юнак с дълбока на гърди рана…

Запя и забуча едва ли не цялото множество, гръмко ехтеше юнашката песен между стените на тясната улица.

Пролетният ден вече изгряваше, но солунската покрита чаршия все още тънеше в мрак. Далеко нататък, към долния край на покритата улица, се синееше мътно и неподвижно морето. В тоя ранен утринен час не се мяркаше ни жива душа по дългата търговска улица. Откъм горния й край бе заприпкало едро куче с червеникава козина; то бързаше изгладняло към залива, но скоро изчезна по някоя от страничните улици, Ведрото небе над града ставаше все по-светло.

Зададе се отнякъде престарелият сарафин Шаул Шахи. Той вървеше бавно, с тихи стъпки в здрача под високия покрив на улицата, като закъсняла нощна сянка; приведен, с извити назад дълги ръце, той изглеждаше много дребен в дългата си памучна роба, но главата му беше необикновено едра, цяла замотана в гъсти валма от бели коси. Скрити бяха сякаш и очите му под рошави бели вежди, челото му се подаваше издуто и широко изпод плиткия тъмноморав фес, бутнат небрежно на хлътналия тил.

Шаул Шахи и тая сутрин отвори пръв сарафското си дюкянче към края на покритата част на голямата търговска улица; нататък, към кея, улицата беше открита и по-широка. Престарелият сарафин влезе в тясното си дюкянче, побутна навън, до определеното й място, малката витринка, в която бяха наредени няколко редици дребни пари и фалшиви златни пендари, и се отпусна на ниския стол зад нея, сплел дълги криви пръсти върху хлътналия си корем. Той дълго не се помръдна, висеше до скута му чак широката бяла брада, косите му се допираха до тесните отпуснати рамене, неподвижно се белееше широкото издуто чело. Тихо и пусто беше по цялата улица, бавно се разредяваше прохладният здрач под високия покрив. Старият евреин не се помръдваше. Далеко надолу към пристанището глухо изтрака кола и пак всичко утихна.

Някъде пак в здрача на покритата чаршия изникнаха други две закъснели нощни сенки — двама моряци в тъмносини униформи. Те вървяха с равномерни тежки стъпки, провесили уморено ръце, с пребледнели отпуснати лица. Когато се изравниха с дюкянчето на сарафина, единият от тях се спря и се загледа с разсеян поглед в отвореното дюкянче, той се полюшваше едва-едва на разкрачените си нозе и упорито обмисляше нещо. Другарят му отмина надолу със същия бавен, тежък вървеж. Спрелият се моряк бръкна с несигурно движение в джеба на панталона си и хвърли непохватно върху сарафската витрина една английска лира. Тежката златна монета тропна и се завъртя върху черната протъркана мушама, с която беше покрита витринката. Морякът помръдна с бръснатите си устни и каза на английски:

— Дайте дребни.

Сарафинът се раздвижи, като че ли тъкмо за тоя моряк бе отворил толкова рано дюкянчето си. Той прибра, без да бърза, лирата, извади отнякъде пълна кесия и с бавни, но ловки, привични движения отброи върху витринката купчинка сребърни грошчета за златната лира, отдели с пръст едно грошче, а другите побутна към моряка. Сделката стана мълчаливо и честно. Старият сарафин забеляза моряците още като се показаха на голямата улица. Те бяха прекарали нощта в някой публичен дом и бяха още пияни. Връщаха се в кораба си, който вчера бе влязъл в пристанището. Единият от моряците се спря пред дюкяна на Шаул Шахи — трябваха му дребни пари, за лодка, нямаше да му пратят лодка от кораба по това време. Морякът беше пиянски небрежен към парите си, но Шаул Шахи не злоупотреби с неговата пиянска слепота. Все пак той мУ взе два пъти повече за услугата — кой друг ще седне да му разбива пари толкова рано? Сарафинът беше готов да си върне грошовете в кесията. Но морякът взе с цяла шепа сребърните парички и ги мушна в широкия джеб на панталона си. И отмина. Всичко беше ясно и просто. Шаул Шахи всичко вижда, всичко разбира.