Димитър Талев - Илинден

— Колко искаш за маслото бре, свиньо? — посочи агата с брадата си гърнето в ръцете на селянина.

— Осем гроша оката, ага.

Турчинът извади няколко гроша от дълбокия джеб на потурите си, мушна ги в ръката на селянина и посегна с две ръце към гърнето. Селянинът погледна парите и стисна още по-здраво гърнето под мишницата си.

— Тука са само три гроша, ага… — проплака той. — Маслото е две оки… Не ми го вземай, ага…

Турчинът дръпна гърнето от ръцете му и викна:

— Махай се оттука, гяур, керата! Стигат три гроша. Ха!

— Аман, ага! — молеше се уплашеният селянин. — Събирал съм го ронка 45 45 Ронка — троха, мъничко късче, от глагола роня. по ронка… Една кравичка имам…

Агата изръмжа, удари го по лицето и си тръгна с гърнето в ръце. Стефо Церски не можа да изтрае повече — спусна се подир турчина, прегради му пътя и го улови за дрехата отпред с едната си ръка, а в другата ръка държеше острата си дърводелска тесла.

— Върни маслото на човека! — викна той. — И защо го биеш, защо?

Турчинът се дръпна слисан, опита се да се отскубне от ръката на дърводелеца.

— Я гледай ти! Как смейш! … Пусни! Пусии! Церски мушна бързо теслата отстрани в пояса си, дръпна с две ръце гърнето и блъсна силно агата с лакът в гърдите. Турчинът залитна. Без да откъсва поглед от него, Церски подаде гърнето на селянина, който хвърли трите гроша в нозете на турчина и бързо се отдалечи. Но сега турчинът бръкна в пояса за оръжието си. Церски се хвърли върху него, взе му револвера и го изтласка надолу по улицата. Наоколо се бе насъбрал народ, зачуха се присмехулни викове:

— Уаа! Дръж се, ага… У!

Агата все се обръщаше и се заканваше гневно, докато изчезна по улицата нататък. Стефо Церски се прибра в малката си работилница задъхан, но не толкова от умората, колкото от гневна възбуда. Той прегледа револвера, видя, че е пълен, и го сложи на една поличка над дърводелския си тезгях. После издърпа един голям сандък, препречи с него вратата на работилницата. Насъбраните вън на улицата се пръснаха. Церски се изправи отново до тезгяха да продължи работата си, но беше разсеян и все току поглеждаше към улицата.

Той очакваше, че турчинът ще се върне за револвера и за да си отмъсти. И, то се знае, няма да се върне сам. Но Церски не можеше да надвие лесно голямата си омраза към турците и своята гордост, та да дръпне вратата на работилницата и да си отиде поне за няколко часа; работилницата беше на края на чаршията, той бързо би изчезнал из християнските махали. И сега, в тия неспокойни дни, когато и без това чакаше да го задържат… Дълго не се решаваше той да напусне работилницата, струваше му се, че ще напусне позорно полесражението, но най-сетне посегна към горната си дреха, която беше окачена на стената до тезгяха. В същия миг на улицата пред работилницата се показаха трима турци, а след тях се показа и пострадалият ага. Церски отпусна ръката си, както я бе протегнал за дрехата. Лицето му бързо побеля.

Турчинът, който се опита да вземе маслото на селянина, след като се сблъска с Церски, отиде направо в едно от турските кафенета към горния край на чаршията, където се излежаваха по цял ден агаларите от турския комитет. Познаваха ги всички в кафенето и по цялата турска махала — това бяха най-големите кабадаи 46 46 Кабадаия — който се мисли за юнак. между османлиите в Преспа. Пострадалият ага им се оплака и като спомена за дърводелеца, те всички наскачаха — мнозина от тях познаваха Церски и неговата омраза към правоверните. Тогава дигна ръка да ги спре Рюстем бей и рече изтежко, както прилягаше на възрастта и на богатството му:

— Какво наскачахте всички за един гяурин… Ще ви се смеят. Нека отидат двама-трима да се разправят с него. Каймакаминът лови комитите, но най-лошите комити никой не закача; те и върху мюсюлманите вече посягат. Ха, Сабри, Али, и ти, Юсуф, вървете, чоджукларъм 47 47 Чоджукларъм — деца мои. , да усмирите тоя пие комита, дърводелеца! Да видят всички как става тая работа, да види и каймакам ефенди.

Рюстем бей беше признатият баш 48 48 Баш — глава, главатар. на агаларите от турския комитет. От кафенето излязоха трима по-млади турци и се отправиха бързо, нетърпеливо към работилницата на Церски, на другия край на чаршията. Повлече се след тях и пострадалият.

Сложили ръце върху револверите в поясите си, тримата агалари се спряха пред работилницата, а на няколко стъпки зад тях стоеше и четвъртият, дошъл да прибере оръжието си. Улицата бързо опустя, от съседните дюкяни надзъртаха мнозина преспанци с уплашени, любопитни очи. Единият от турците ритна сандъка, който препречваше вратата: