Димитър Талев - Илинден

— Я махни това бре, керата!

Стефо Церски облиза засъхналите си устни, но каза със спокоен глас, като не изпущаше от погледа си ни едно движение на турците:

— Вървете си по пътя. Немам работа с вас. Тогава първият от турците се наведе сам да избута сандъка, а другите двама зад него извадиха револверите си. Церски също грабна револвера от поличката и прекрачи встрани, да се засълне зад изправени на стената Доста дебели дъски. В същия миг се чуха два изстрела.

Гръмна и Церски. Турчинът, който се бе навел да избута сандъка от вратата, се отпусна върху него, ръцете и главата му увиснаха на отсамната страна; бързо се образува там широко, тъмно кърваво петно. Церскй го бе улучил смъртоносно.

— Сабри! Сабри! Ставай, Сабри! — чу се уплашен глас на турски.

Двамата турци се отдръпнаха към средата на улицата, третият — изчезна. Церски се скри зад дъските! Сега той не мислеше за нищо, не чувствуваше и никакъв страх, всичката сила на тялото и на душата му сякаш се бе събрала в дясната му ръка, с която стискаше револвера, събрала се бе и в очите му — той следеше с присвити очи, напрегнато турците, оръжието им. Те се поозърнаха колебливо, но, види се, агаларската им гордост не им позволяваше да се махнат по-скоро оттук, насочиха отново револверите си към работилницата — най-напред единият, после другият, и гръмнаха още по един, по два пъти. Церски не отговори на гърмежите им; той имаше само още четири патрона в бешпатлака 49 49 Бешпатлак — револвер с пет патрона. си. Но още колко време ще продължи тая неравна битка? Могат да довтасат и други турци, ще дойдат и заптии, щом чуят изстрелите. И Церски се опита да се измъкне от тая опасна клопка. Гръмна още един път срещу турците, които бързо отстъпиха към отсрещната страна на улицата. Стефо Церски ги дебнеше зорко, той забеляза някак несъзнателно, че по дюкяните насреща изчезнаха всички други люде. Гръмна пак и излезе от прикритието си, пристъпи напред към вратата, но турците започнаха отново да стрелят по него, дори единият също пристъпи напред. Церски се върна зад прикритието си. В револвера му имаше само още два патрона. Спряха да стрелят и турците. Застанали насреща с револвери в ръка, те все поглеждаха към горния край на улицата, види се, също очакваха да им дойде помощ. А гяуринът беше в ръцете им — нямаше накъде да избяга.

Стихнала бе цялата чаршия. Тишината наоколо стана още по-дълбока след току-що престаналите изстрели. Едва сега, в тая тишина, Церски почувствува голям страх. Остра студенина обхвана самото му сърце и се разля по цялото му тяло, проникна в мозъка му. Сандъкът на вратата и трупът на убития турчин върху него стояха там като непреодолимо препятствие, но той трябваше да го премине, да го премине, да го премине… Час по час остра игла го бодваше право в сърцето и той трепваше — да се втурне напред, срещу револверите на двамата турци вън, но краката му не се помръдваха. Единият от турците замахна към него с револвера си и викна:

— Излизай бре, керата! Къде ша са крийш, къде ша бегаш бре!

Няколко изстрела откъм долния край на улицата заглушиха гласа му. Двамата турци едновременно извърнаха глави нататък, поколебаха се за миг в изненадата си, после дигнаха револверите си и започнаха да стрелят, като отстъпваха стъпка по стъпка нагоре. Церски се хвърли към вратата на работилницата, а в същото време на улицата се показа Райко Кутрев и други двама младежи също с револвери в ръце. Кутрев махна с ръка на Церски:

— Излизай скоро…

И се спусна да му помогне да избутат сандъка и мъртвия турчин от вратата; другите младежи пазеха улицата откъм горния й край. Кутрев каза:

— Виж ти каква битка отворихме…

Церски взе набързо дрехата си и само дръпна освободената вече врата на работилницата си. Те и четиримата се отправиха по улицата надолу, накъм християнските махали; на тясното тротоарче пред дърводелницата остана да лежи само мъртвият турчин.

От една напречна уличка наблизу отеднаж се показаха двама заптии с пушки.

— Ха сега — подвикна Кутрев неволно, със сподавен глас. После пошушна бързо на другарите си: — Не се спирайте, не се спирайте…

— Е, даскал — викна единият от заптиите, насочил пушката си към четиримата млади мъже. — Тебе търсим ние, даскал…

Заптиите познаха учителя; те бяха същите, които бяха изпратени още преди няколко дни да го задържат. От малката уличка се показаха и други двама заптии с пушки — всички бяха дотичали насам от конака, привлечени от изстрелите. Четиримата мъже вървяха срещу тях и никой не се опита да скрие револвера си Първият заптия отново извика: