Димитър Талев - Илинден

Панту Кътърката любеше Марето, своята братовчедка.

Когато най-сетне мъката му се поуталожи и не останаха повече сълзи в очите му, той се приподигна и опря гръб на оградата. Огледа се — наоколо всичко бе се променило. Дървесата ширеха черни гранки към светналото небе, край тях по земята долу бяха се проточили черни сенки между начупени, назъбени, още бледи лунни петна — закъснялата месечина се подаваше цяла, блеснала иззад далечния хоризонт на изток. Кътърката сякаш се уплаши от тая изеднаж нахлула светлина в нощния мрак и скочи, да не би да го види някой как бе седнал край оградата с мокро от сълзи лице. Но той веднага се съвзе, извърна рязко глава към къщурката на тетка си Кузманица, скръцна със здравите си вълчи зъби. После бързо, едва ли не тичешком се спусна към другата къщурка насреща, като се криеше в сенките на дървесата.

Кътърката мразеше чорбаджията си и не го жалеше. Но той още повече мразеше младия учител. Сега той искаше да ги изправи един срещу друг. Нека се ударят, нека се унищожат! Той ще погледа отстрани…

Когато на другия ден привечер Кътърката се бе запътил към къщата на Брашнаров, дигнал под мишница торбата с тежките му тефтери, подрънквайки с големите ключове на брашнарницата, неочаквано излезе иззад един ъгъл Райко Кутрев, мина край него и само това му каза, без да се спира:

— Да не би да си забравил…

— Не съм забравил — отвърна Кътърката.

Не беше трудно за него да си намери работа в чорбаджийския дом. Циганката на Таки Брашнаров беше винаги готова да остави и цялата си работа в ръцете му; караше го понякога дори и да й надроби кромида за вечерята на чорбаджията, да посбута главните в огнището, да сипе и сол в кипящата тенджера. Тя му се отплащаше по своему за тая негова помощ, особено когато чорбаджията я позабравяше и не влизаше в стаята й на долния кат. А за по-грубата къщна работа той бе уговорил с чорбаджията — Таки му плащаше годишно две лири повече, отколкото на другите двама калфи в брашнарницата си.

Тая вечер Кътърката се зае да нацепи повече дърва, сетне влезе в градината и се въртя там, докато се прибра и Брашнаров.

— Ти още ли си тука бре? — викна му чорбаджията отдалеко, едващо влязъл в двора.

Кътърката се приближи към него и каза със сподавен глас:

— Чакам те… Забравих да ти кажа: дочух, че лоши люде се тъкмят да ти влезат некоя нощ. За пари.

Брашнаров се попридръпна:

— Как си дочул… Кои са те… Комити ли?

— Знам ли ги! — приподигна съчувствено рамена Кътърката. — Не ще да са стока, щом искат насила да ти влезат.

Поизгледа го Брашнаров, какъвто беше висок, а Кътърката беше цял аршин по-нисък от него, поизгледа го и току измъкна изпод жилетката си един лъскав револвер, с къса, широка цев:

— Ще ми влезат, а? Виждаш ли тука! Кътърката гледаше револвера, но Таки не можеше да забележи злорадите му очи, скрити изпод тежките отпуснати клепки. Слагайки револвера отново в пояса си, Таки изръмжа:

— Да не си и ти с них, а!

Без да дочака отговор, той се обърна и влезе в къщи, стиснал презрително устни. Циганката се спусна да го посрещне, но Таки мина мълчаливо край нея и се качи в стаята си на горния кат, да чака там вечерята.

Вече се стъмваше и Кътърката едва сега се разтича да донесе вода за банята на чорбаджията; откакто бяха почнали летните горещини, всяка вечер преди лягане Брашнаров се поливаше с хладка вода в домашната си баня. После Кътърката влезе в готварницата и започна безкраен разговор с циганката; тя дори се учуди на необикновената му словоохотливост тая вечер — той беше мълчалив, надменен човек, макар да беше прост слуга. Циганката му сложи и да вечеря от яденето на чорбаджията:

— Седни да ядеш. Коджа работа ми свърши тая вечер.

Кътърката се зарадва, но не толкова на вкусната вечеря: помагаше му и дяволът тая вечер. Седна да вечеря по-близу до вратата на готварницата и вече все се ослушваше накъм улицата. Вечерната врява вън бързо стихваше. Циганката рече:

— Ха яж по-скоро. Късно става. Портата стои отворена. Ако види, чорбаджията ще се кара.

Той не бързаше и все подхващаше нови разговори. Най-после се чуха вън три последователни изсвирвания с уста. Кътърката се престори, че привършва с вечерята, и стана. Циганката пак продума нещо, но Кътърката не я дочу.

— Аз ей сега… — отвърна той напосоки и бързо излезе от готварницата.

Той прекоси двора и се приближи към портата. Срещу него се изправи Райко Кутрев; Кътърката веднага го позна в тъмното. Учителят попита едвам чуто: