Димитър Талев - Илинден

— Началството заповеда сички жени и деца да бегат в гората!

Там бяха и четиримата управители на Дебрища, разпоредиха се те за ранените, а Ружа сега сама изтича в къщи.

Като излязоха двете жени на улицата с трите деца — дигнали бяха и по някоя дреха и малко нещо храна, — Ружа каза на тетка си:

— Ти върви с децата, аз ще ви настигна.

— Още ли ще се бавиш тука, не виждаш ли какво става? — промърмори сърдито тетката, но веднага тръгна накъм гората.

Ружа бе забелязала, че откъм позициите тичаха насам люде. Отиде тя и застана на моста. Чуваха се още гърмежи откъм въстаническите позиции и после по-насам. Скоро минаха край нея първите бегълци. След тях тичаха и други. Минаха и ранени въстаници; които не можеха да вървят сами, подкрепяха ги техни другари. Ружа все питаше познатите дебрищани:

— Къде е Борис? Къде е татко?

— Не знайме. Бегат веке сички. Свърши се.

А някои и не й отговаряха. Най-сетне един дебрищанец й каза:

— Татко ти убиха. Убиха Кузмана.

Ружа изхлипа без сълзи, но бързо се съвзе — не искаше, не можеше да повярва, че татко й е убит. Може и да не е видял добре тоя човек в голямата бъркотия. А Борис… къде ли беше Борис? Въстаниците, които идеха откъм напуснатите позиции, започнаха да се разредяват, пътят нататък бързо опустяваше. Не се чуваха и никакви гърмежи. Страхът тласкаше Ружа подир всички тия уплашени люде, които бягаха към гората, ала нозете й не се помръдваха. Тя се улови за разклатените перила на моста — да почака още малко, още един миг. По пътя тичаха още неколцина въстаници. Ружа ще почака и тях, ще попита и тях. Последни между бегълците бяха двама, които се движеха бавно и все повече изоставаха. Ружа скоро ги позна — бяха братовчедите Ченкови. Единият, по-старият, беше ранен и бавно влачеше нозе; другият, по-младият, бе прехвърлил едната му ръка през шията си и го подкрепяше, едва ли не го носеше по пътя. Те минаха последни по моста — пътят нататък беше вече пуст. Ружа пресрещна и тях.

— За татко… не знайте ли къде е той? А мъжът ми… Борис?

Те се спряха. По-младият се извърна надире — да погледне пътя, и рече:

— Кузман пред очите ми падна. А даскалът… той беше в окопа и после не го видех. Ама след нас нема веке никой… Ха да вървим.

По-старият Ченков, раненият, изохка и понечи да тръгне; той беше цял в кръв, но ранен беше и по-младият. Едната му ръка висеше като пречупена и ръкавът на ризата му беше също пропит с кръв. На рамото на здравата ръка висеше пушката му. Ружа понечи да помогне на ранените с побеляло лице и в същия миг от устата й се изтръгна пресекнал вик:

— Турци!

Далеко по пътя накъм въстаническите позиции се бяха показали неколцина аскери. След тях се показаха и други. По-младият Ченков се разбърза:

— Ами сега!… Хайде, по-скоро!… Ще ни настигнат…

По-старият едвам помръдна нозе; в праха, дето бе стоял, останаха тъмни, кървави петна. Той се движеше без сили и пак се спря. Братовчедът му сякаш се опитваше да го понесе на ръце. Тогава Ружа посегна и взе пушката от рамото на по-младия.

— Вие вървете нататък — рече тя задъхано. — Ще се опитам да ги задържа. Пълна ли е?

— Аха… пълна е — поклати глава по-младият Ченков.

Тя посегна пак, с пушката в другата си ръка, и извади няколко патрона от патронташа му, както беше опасан върху широкия му пояс.

— Ами, Руже — разтвори той очи, пълни с отчаяна надежда, — ти умейш ли с пушка?

— Нели се с пушки съм израсла… — отвърна Ружа и гласът й потрепера — тя пак си помисли сега за своя татко.

Двамата Ченкови отминаха. Ружа притича и се затули зад разкривения дънер на една върба край реката. Турците насреща се приближаваха. Тя сложи патроните в пояса си и дигна пушката. Насочи я, без да се прицелва, и гръмна. Първите неколцина аскери веднага се спряха и се заозъртаха, заприказваха нещо оживено. Ружа сложи нов патрон в пушката и отново гръмна по турците. Едва сега забелязаха те откъде се стреля по тях и някои се разбързаха, разтичаха се да търсят прикритие. По пътя прииждаха и други турци, но започнаха и те да се поспират, да се оглеждат. Ружа гръмна още еднаж и се извърна да види двамата братовчеди; те бяха прекосили площада нататък и наближаваха да завият по чаршийската улица. Младата жена сложи нов патрон в пушката. Турците бяха започнали отново да се примъкват насам плахо, предпазливо. Тя пак гръмна по тях и сложи в пушката последния патрон. Турците пак се спряха колебливо, но зад тях прииждаха вече цели тълпи. Не можеше да стои повече тук Ружа, с последния патрон в пушката си. Чуха се изстрели и откъм турците. Ружа гръмна за последен път. И отново се обърна след двамата братовчеди. Те бяха изчезнали.