Димитър Талев - Илинден

Сега учителят се скри тук със съкровището на преспанското съзаклятие. Той сложи на масичката сред стаята ламбата, кърпата с кесиите, обърна се и затвори вратата. После седна до масата и огледа стаята: всичко наоколо беше чистичко и спретнато, завесите бяха спуснати и закриваха добре прозорците; Катранов забеляза всичко, усети дори и миризмата на застоялия въздух в стаята. Зад вратата оттатък не се чуваше никакъв шум. Той извади от вътрешния джеб на сакото си списъка на преспанските съзаклятници, които бяха внесли суми в организационната каса. И започна работа в нощната тишина.

Наум Катранов раздели парите на купчини според вида и стойността им: медни онлуци, юзлуци 9 9 Юзлук — медна монета от сто пари. , а имаше и няколко мангъри 10 10 Мангър — медна монета от пет пари, петаче. („Ех — въздъхна учителят и продължи в ума си натъжен: — Сиромашки народ…“), сребърни монети по грош, по два гроша, череци 11 11 Черек — пет гроша. , бели меджидии 12 12 Меджидия — двадесет гроша. , малко по-настрана засия купчината на златните пари. Той преброи парите още еднаж, после провери пак и по списъка — всичко беше в ред. На масичката беше и шишенцето с мастило, и перото, с което поправяше той ученическите тетрадки; имаше там и няколко грижливо прибрани листа за писма. Катранов сложи срещу всяко име в списъка по един номер. После откъсна малко листенце хартия и нанесе върху него със ситен, едвам видим, но четлив почерк номерата от списъка и срещу всеки номер — сумата, която беше внесена; това мъничко листенце хартия засега беше неговата сметководна книга. Той внимателно го сгъна няколко пъти и то остана съвсем мъничко между пръстите му. Учителят примига щастливо; той можеше да го скрие навсякъде, можеше и да го глътне в случай на нужда. В същия миг Катранов по-скоро усети, отколкото чу някакъв тих шум откъм вратата, и подскочи. За още един миг той не се реши да погледне нататък, но после изеднаж се обърна и бе стиснал сгънатото листче между трите пръста на дясната си ръка, сякаш се готвеше да се прекръсти.

Вратата беше едва открехната и оттам се подаваше главата на жена му, както се бе превързала тя за спане с една вехта кърпа. Но учителят видя най-напред очите й. Очите на бедната жена бяха широко разтворени и гледаха така парите на масата — като че ли с поглед да погълнат купчините сребро и злато. В погледа й, по цялото й лице — слабичко, дребно, бледо — беше изписана неутолима жажда, ненаситна алчност, жаждата, гладът на беден човек, който изеднаж вижда съвсем близу, в ръцете си пари, много пари, които може да вземе, да скрие в пазвата си. После тая маска на жажда и глад изеднаж се изкриви в угодлива усмивка, жената побутна вратата още малко и се вмъкна в стаята, опита се да проговори, но нямаше глас, преглътна с усилие и прошепна хрипливо:

— Наумче… пари…

Наум Катранов махна с ръка и рече тихо, но строго:

— Излизай.

Жената се поколеба за малко, лицето й започна да тъмнее, усмивката й застина все тъй умолителна, но тъжна и тя се измъкна от стаята, както се бе вмъкнала малко преди това, дръпна подире си вратата послушно. Учителят пристъпи да види дали вратата е добре затворена и наново се върна към масата. Най-напред скри на самото дъно на левия горен джеб на жилетката си малкото листче хартия, на което написа така своеобразно сметката за внесените пари; после сгъна и сложи настрана списъка, който му бе предал Глаушев; сгъна с женска грижливост и кърпата, в която бяха завити кесиите — утре ще върне на Лазара Глаушев и списъка, и кърпата му; нека Глаушев води и по-нататък списъка, а той ще си записва всичко в своето листче. Така няма да стане никаква грешка. И турците не ще могат да открият парите през толкова прегради. Турците… По гърба на учителя преминаха студени, ситни тръпки; сега за него страхът от турците беше нещо по-определено, ала и някаква упоритост се надигаше в него срещу тях. Най-сетне Катранов прибра и парите в трите кесии: пипаше предпазливо — струваше му се, че тихият звън на монетите се чува из цялата къща, а там, зад вратата, беше жена му. Той притисна кесиите с двете ръце на гърдите си и пристъпи към единия край на миндера. Остави и трите кесии на пода, дигна покривката и сламеника, които бяха сложени на миндера, за да бъде по-меко, издърпа една хитро прикрепена там дъска. Под нея се отвори малко скривалище, между дъските и гредичките, от които беше сглобен тесният миндер. Той бе скрил тук едно шишенце с чуждестранно мастило, изкусно и красиво облепено с шарени хартийки — купил си го бе преди години като ученик в Солун, но не се решаваше да го отвори и го пазеше като някакво съкровище; криеше тук той, в кръгла кибритена кутия, и едно късче платно, в което бе завързал здраво две златни лири за черни и най-черни дни. Какво ли не можеше да се случи с човека и как би посрещнал той с празни ръце някоя тежка беда? От залъка на децата си бе откраднал тия две лири и ги знаеше само той, скрити в малкото скривалище. Тук скри Катранов и трите кесии с народни пари заедно със своите собствени съкровища.