Димитър Талев - Илинден

Нощта вън беше много студена. Огнището пламтеше непрестанно. Велко стоя на стража два часа, след това войводата изпрати да го смени Китан Щъркот, който беше в четата от няколко месеца. Така през цялата нощ — стражата се сменяваше през всеки два часа.

Четата остана тук и на другия ден. Велко излезе още рано сутринта — изпрати го някъде Марко Чендов — войводата. Четниците чистеха оръжието си, кърпеха се, миеха си главите с топла вода, но повече почиваха. Обядваха рано — доста рядка фасулева чорбица и черен селски хляб, а веднага след обеда стрина Ордена окачи на веригата в огнището големия котел с вода и каза:

— Хайде, момчета, който има по нещо за пране… давайте.

Събра се цяла купчина мръсни долни дрехи, кърпи.

— Ангел и Жадният ще помагат на стрина Ордена — рече Марко Чендов. — Нема да може тя сама толкова дрехи…

— Тъкмо работа за Жадния — обади се един от четниците и пръв прихна да се смее: — Да шляпа во водата като патка…

— Не — чу се неочаквано гласът на Дона, треперлив и несигурен от смущение: — Аз ще помогна на стрина Ордена. Нека си почиват людете. Бързо ще свършим.

Войводата спря върху нея поглед, мушна пръсти в гъстата си брада, както си имаше обичай, но нищо не отвърна. Той беше мълчалив човек, обрасъл с косми чак до очите и се виждаха вече по брадата и мустаките му бели жички. Дона знаеше, че я гледа и учителят й, но не се реши да се обърне да го погледне и тя, да му се усмихне, както се бе набрала сега в душата й голяма радост: „Ето, учителю, виж, аз ще пера дрехите на четниците, но то е съвсем дребна работа. Радвам се, че ще помогна, макар и с такава дребна работа.“

Дрехите бяха много мръсни, въшлясали. Двете жени Дълго праха вън, под трема, париха, носиха вода от извора долу, край пътеката за към долината. После проснаха изпраните дрехи да съхнат на вятъра. Дона поДухваше побелелите си подгизнали пръсти, премръзнали от студа, след като бяха киснали в топлата вода. Очите й неволно се бяха напълнили със сълзи от болка, но тя и сега би се усмихнала на учителя си. Та това ли нещо! Ей сега ще премине болката в нежните пръсти! и умората, която разкъсваше несвикналото слабичко тяло!

Щом се смрачи, Велко, който се прибра късно след обед, отиде и върза двете кучета, които бяха обикаляли наоколо през целия ден. Скоро след това започнаха да идват селяни по един, по двама и все по-възрастни юде, че повечето от по-младите бяха на гурбет по Влашко и България, в Цариград, та някои чак и в далечна Америка.

Четата бе устроила за тоя ден селско събрание да се разгледат и решат някои общи и частни въпроси! и оплаквания, да се постегне и ободри селската организация, а също да се приемат и двама нови членове на организацията — двама млади мъже, които тая есен бяха се върнали от гурбет. Последен дойде селският войвода Бабин, добре въоръжен и стегнат. Преди това той бе обиколил постовете наоколо, заети сега от селската чета — въоръжената стража на селото, която пазеше околийската чета и събранието. Селският войвода беше около четиридесетгодишен, здрав мъж, доста шумен и все навъсен. Щом влезе у Скорневци, той най-напред забеляза учителката и преди да седне рече строго:

— Тука немат работа жени, учителке. Стрина Ордена сама си знай, ще си излезе, но също и ти, учителке.

Той седна и не изпущаше пушката от ръцете си.

Дона цяла се изчерви от смущение и се отправи бързо към стаичката си, но я спря гласът на бившия учител.

— Крайчева — рече Наумов с рязък тон, — ти ще стоиш тук и ще присъствуваш на събранието. — Дона! още повече се смути и не знаеше как да постъпи, но Наумов продължи: — Това е заповед на околийския войвода.

— Какво — възрази предпазливо селският войвода, — това не е женска работа. Жените не пазят тайна. Жената е проклета, ако щеш, и от бога. Какво — жени тука…

— Не сме ли родени всички от жени? — изправи се срещу него Наумов, а селският войвода промънка:

— Се жената е друга направа, тя не…

— Жената е човек като тебе — прекъсна го Наум — и когато в нашите редици влезат и всички достойни жени, нашите сили ще пораснат. Жената има слабости, и мъжът има слабости, но жената пък има добродетели, каквито нема никой мъж. В нашата народна борба могат да участвуват всички деца на тая земя без разлика на пол, на вера и народност. — Той махна с ръка, за да прекъсне отново селския войвода, и отсече: — Крайчева, ти имаш нашето пълно доверие и ще присъствуваш на събранието.

Развълнувана, младата девойка следеше разсеяно хода на събранието, което се ръководеше от секретаря на районната чета — нейния бивш учител Наумов. Това беше едно обикновено селско събрание с неизбежния въпрос при всички подобни събрания: снабдяването с оръжие, въоръжаването на народа, което беше най-трудната задача за народната организация. На края, вече към полунощ, двамата нови членове трябваше да положат своята клетва. Станаха всички на нозе. Лъснаха там, сред стаята, кама и револвер, прошумоляха белите корави листове на разтвореното евангелие. Настанаха минути на проста, но вълнуваща тържественост: върху кръстосаното оръжие над евангелието двамата мъже се заклеха да служат вярно и честно с всички свои сили на народното дело и ако нарушат тая свята клетва — да бъдат наказани със смърт.