Тери Пратчет - Цветът на магията

Вторият хелонавт — защото точно такава беше професията на мъжете, на които съвсем скоро бе отредено да полетят към Гигантската Атуин — вдигна поглед от разписанието и ги загледа смаяно. Големите му геройски вежди се сбръчкаха от усилието да заговори.

— ? Хьор ю латруин ньор у? — попита той.

Ринсуинд се усмихна, кимна и побутна Двуцветко към него. Вътрешно въздъхна от облекчение, когато видя, че туристът внезапно се загледа в един голям месингов телескоп, който лежеше на масата.

— ! Суутен у! — нареди седналият хелонавт. Ринсуинд кимна пак, усмихна се, взе един от големите медни шлемове от лавицата и с все сила го надяна върху главата му. Хелонавтът политна напред и само лекичко изхърка.

Стъписан, вторият от мъжете едва свари да направи и крачка, преди Двуцветко да го удари аматьорски, но все пак ефективно с телескопа. Той се строполи върху колегата си.

Ринсуинд и Двуцветко се спогледаха над телата.

— Добре! — отсече Ринсуинд, като усещаше, че е изгубил някаква битка, но не беше съвсем сигурен каква точно. — Не си прави труда да го казваш! Там отвън някой очаква тези двамата всеки момент да се появят в костюмите. Предполагам, че ни помислиха за роби. Помогни ми да ги скрием зад завесите, а след това…

— …по-добре да се облечем — каза Двуцветко и вдигна втория шлем.

— Добре — съгласи се Ринсуинд. — Знаеш ли, още щом видях костюмите разбрах, че рано или късно ще свърша в един от тях. Не ме питай как го разбрах — предполагам, защото това беше възможно най-лошото нещо, което би могло да се случи.

— Е, нали и ти самият каза, че няма никакъв начин да избягаме — каза Двуцветко, а гласът му звучеше приглушено, докато намъкваше втората половина на костюма през главата си. — Всичко е по-добро в сравнение с това да те принесат в жертва.

— Щом ни се удаде случай, ще се възползваме от него — каза Ринсуинд. — Да не ти хрумне нещо!

Той яростно пъхна ръка в костюма и си трясна главата в шлема. За миг си даде сметка, че някой там, горе, го гледа.

— Много благодаря — горчиво каза той.

На самия край на града и държавата Крул се намираше голям, полукръгьл амфитеатър с места за няколко десетки хиляди зрители. Арената беше само полукръг поради една много изискана и проста причина — тя се надвесваше над облачното море, което се надигаше, далече долу, от Водопада на Ръба. Сега беше пълна до последното място. Тълпата започваше да става неспокойна. Беше дошла да наблюдава двойно жертвоприношение, а така също и изстрелването на огромния, бронзов космически кораб. Нито едно от двете събития още не се бе случило.

Главният Астроном повика Отговорника по Изстрелването при себе си.

— Е? — този един единствен звук беше зареден с цялата гама на гнева и заплахата. Главният Отговорник по Изстрелването пребледня.

— Нищо ново, господарю — отговори той и добави малко по-живо: — освен че ваше височество сигурно ще бъде доволен да научи — Гархартра се съвзе.

— Това е нещо, за което може и да съжалява — произнесе Главният Астроном,

— Да, господарю.

— Колко време ни остава?

Отговорникът по Изстрелването погледна към слънцето, което бързо се издигаше.

— Трийсет минути, ваше височество. След това Крул ще се завърти и ще се откъсне от опашката на Гигантската Атуин и „Мощният Пътешественик“ ще бъде обречен да се понесе из пространството между костенурките. Вече съм задействал автоматичното управление, така че…

— Добре, добре — Главният Астроном го отпрати с ръка. — Изстрелването трябва да продължи както е запланувано. И, естествено, не прекъсвайте наблюдението над пристанището. Когато двамата нещастници бъдат заловени, аз лично ще имам удоволствието да ги екзекутирам.

— Да, господарю. Ъ-ъ…

Главният Астроном се намръщи.

— Какво друго имаш да казваш?

Отговорникът по Изстрелването преглътна. Никак не беше честно спрямо него — той беше магьосник-практик, а не дипломат, и тъкмо затова някои по-мъдри мозъци се бяха погрижили да го натоварят със задължението именно той да съобщава новините.

— От морето се е появило чудовище и напада корабите в пристанището — каза той. — Току-що оттам дойде бързоходец.

— Голямо ли е чудовището?

— Не особено, макар че казаха, че е изключително ядосано, господарю.

Владетелят на Крул и на Обиколната Ограда помисли за миг по този въпрос, после сви рамене.

— Морето е пълно с чудовища — каза той. — Това е една от главните му особености. Справете се с него. И… Главни Отговорнико по Изстрелването?