Тери Пратчет - Цветът на магията

Сега, след като второстепенните участници бяха отстранени от играта, около масата цареше атмосфера на съсредоточено напрежение. Късметът беше един от първите „изгорели“, след като вкара героя си в пълна къща с въоръжени гноли (резултат от добро хвърляне на Офлър), а скоро след това и Нощта изгуби чиповете си, докато се молеше за среща с Провидението. Няколко по-дребни божества се бяха примъкнали и „кибичеха“ над главите на играещите.

Отстрани вече бяха сключили облози, че Дамата ще е следващият напуснал играта. Последната й по-значима победа сега беше само щипка поташ в още димящите руини на Анкх-Морпорк, а и не й беше останало почти нищо, което би могла да предложи за по-нагоре.

Слепият Айо взе кутията за зарове — един череп, чиито многобройни отвори бяха запушени с рубини, и без да откъсва няколко от очите си от Дамата, хвърли три петици.

Тя се усмихна. Такива бяха очите й — ярко зелени, без ирис или зеници, и блестяха отвътре.

Стаята чакаше мълчаливо, докато тя порови из кутията със залозите си и най-сетне извади от най-отдолу две неща, които решително тръшна върху масата. Всички останали Богове-играчи, като един, протегнаха шии напред, за да ги видят.

— Исменник макьосник и неккъф цинофник — каза Офлър — Богът Крокодил, затруднен както винаги от бивниците си. — Ами, да-а, наистина!

Той бутна с една ръка купчина бели като кости жетони в центъра на масата.

Дамата леко кимна с глава. Вдигна кутията и я закова неподвижно в ръце, но въпреки това, всички Богове ясно чуваха трите зара, които се търкаляха вътре. И после ги метна на масата.

Шестица. Тройка. Петица.

Нещо ставаше обаче с петицата.

Повлиян от случайния сблъсък на няколко милиарда молекули, зарът се изметна в една точка, завъртя се леко и се обърна на седмица.

Слепият Айо вдигна зара и преброи стените.

— Хайде де — отегчено каза той. — Играй честно.

Пътят от Анкх-Морпорк до Чирм представлява стръмна, бяла и криволичеща отсечка от трийсет левги, осеяна с дълбоки дупки и полузарити скали. Той се вие около планини и се гмурка в хладни зелени долини с цитрусови дървета, пресича обвити в лиани клисури по скърцащи въжени мостове и е по-скоро живописен, отколкото полезен.

Живописен. Това беше нова дума за Ринсуинд Магьосника, (Бакалавър по Магия (некадърен), Невидимия Университет). Тя беше една от думите, които научи откакто напусна овъглените останки на Анкх-Морпорк. Странен беше друга нова дума. „Живописен“ означаваше, реши той след внимателно проучване на гледката, която вдъхновяваше Двуцветко да използва думата, че релефът е ужасно неравен. Когато трябваше да се опишат случайните села, през които минаваха, „странен“ означаваше „обхванат от треска“ и „порутен“.

Двуцветко беше турист — първият, видян някога на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше „идиот“.

Докато се придвижваха спокойно през пропития с аромат на мащерка и жужене на пчели въздух, Ринсуинд размишляваше върху приключенията от последните няколко дни. При все, че дребният чужденец очевидно беше луд, също така беше и щедър, и сравнително по-малко опасен от повечето хора, с които магьосникът си беше имал работа в града. Може да се каже, че го харесваше. Да не го харесваш би било като да ритнеш кученце.

Междувременно Двуцветко проявяваше голям интерес към теорията и практиката на магията.

— Всичко това ми изглежда, ъ-ъ-ъ, съвсем безполезно — каза той. — Винаги съм си мислел, че магьосникът просто казва вълшебните думи и това е всичко. Без цялото това досадно запаметяване.

Ринсуинд унило се съгласи. Опита се да обясни, че всъщност някога магията е била дива и необуздана, но е била укротена в мъглите на времето от Старите, които освен другото са я накарали да се подчини и на Закона за Съхранение на Действителността. Това изискваше необходимото усилие за постигане на някаква цел да е неизменно едно и също, независимо от използваните средства. От гледна точка на практиката това означава, че да кажем, да се създаде илюзията за чаша с вино е сравнително лесно, тъй като това изисква само неуловимо придвижване на светлинни форми. От друга страна, да се вдигне истинска чаша с вино на няколко стъпки от земята единствено с помощта на умствената енергия, изисква няколко часа системна подготовка, ако магьосникът не иска елементарният принцип на действие на лоста да му изсмуче мозъка през ушите.

Той добави, че част от древната магия все още може да се намери в суров вид и да бъде идентифицирана — от посветените по осмичната форма, която създава в кристалната структура на време-пространството. Съществуват например металът октирон и газът октоген. И двата излъчват опасни количества сурова магия.