Клифърд Саймък - Градът

От друга страна, Ендрю може и да греши. Притежаваме собствена легенда за възхода на Братството на животните, а роботите си имат своя легенда за падението на човека. Кой би могъл днес да каже коя от двете е вярна?

В разказа на Ендрю обаче има логика. Някога са съществували и Кучета, и роботи, и след падението на Човека те тръгнали по свои отделни пътища. От друга страна пък, ние задържахме част от роботите. Някои роботи останаха при нас, за да ги използуваме като ръце. Няма обаче нито едно куче, която да е отишло при роботите.

В един ъгъл избръмча ленива есенна муха, смутена от огъня. Полетя около главата на Хомър и кацна на носа му. Той я погледна и видя как тя повдига крачета и нагло почиства крилца. Хомър махна с лапа, но не успя да я улучи и тя избяга.

На вратата се почука.

Хомър повдигна глава и примига.

— Влез — каза след малко. Беше роботът Иезекиил.

— Заловиха Арчи — каза Иезекиил.

— Арчи?

— Да, Арчи, енотът.

— А, да. Беглецът — каза Хомър.

— Доведоха го тук — каза Иезекиил. — Искаш ли да го видиш?

— Нека влезе.

Иезекиил даде знак с пръст и през вратата влезе Арчи. Козината му бе покрита с репеи и опашката му се влачеше. Зад него се появиха силуетите на двама роботи-пазачи.

— Опитваше се да краде царевица — каза един от пазачите. — Успяхме да го уловим, обаче ни даде голям зор.

Хомър важно надигна глава и погледна Арчи в очите. Енотът не сведе поглед.

— Ако Руфус бе останал при мен, друг път щяха да ме хванат — каза Арчи. — Руфус, моят робот, щеше да ме предупреди.

— А къде е сега Руфус?

— Днес чу Зов и отиде при Сградата — каза Арчи.

— Я ми разкажи — започна Хомър. — Преди Руфус да те напусне, случи ли му се нещо? Нещо странно? Нещо необичайно?

— Нищо — отвърна Арчи. — Ако изключим това, че падна върху един мравуняк. Той си беше тромав робот. Винаги се препъваше или оплиташе в нещо. Не го бяха направили съвестно. Сигурен съм, че имаше поне една развинтена гайка.

Нещо малко и черно скочи от носа на Арчи и се затича по пода. Енотът го сграбчи със светкавично движение на лапата си.

— По-добре стой по-далеч от него — каза Иезекиил на Хомър. — Буквално гъмжи от бълхи.

— Това не е бълха — изпухтя обиденият енот. — Това е нещо различно. Хванах го днес. Издава цъкащ звук и прилича на мравка, но не е мравка. Нещо различно е.

Цъкащото нещо се шмугна между ноктите на Арчи и падна на пода. Приземи се на краката си и отново скочи. Арчи понечи да го улови, но то му убягна. Като мълния се стрелна към Иезекиил и се покатери на крака му.

Хомър рязко се изправи. Бе разбрал.

— Бързо! — изкрещя. — Хванете го! Не му давайте да…

Същството обаче бе изчезнало. Хомър бавно седна. Гласът му бе тих. Тих и убийствено сериозен.

— Пазачи — рече. — Вземете Иезекиил под стража. Не го оставяйте сам и не му позволявайте да избяга. Докладвайте ми за всяко негово движение.

Иезекиил се отдръпна.

— Но аз нищо лошо не съм сторил!

— Така е — каза му тихо Хомър. — Все още не си. Ще го сториш, обаче. Ще чуеш Зов и ще се опиташ да дезертираш и да отидеш при Сградата. Преди да те пуснем, ще разберем кое те кара да постъпваш така. Ще видим какво е и ще разберем как функционира.

Хомър се извърна. На лицето му бе изписана кучешка усмивка.

— А сега, Арчи…

Арчи обаче го нямаше.

Прозорецът бе отворен и Арчи го нямаше.

Хомър се размърда върху сеното. Не му се искаше да се събуди. В гърлото му бе застинало ръмжене.

Остарявам, помисли си. Твърде много години тегнат върху плещите ми. Досущ като годините, тежащи върху хълмовете. А имаше времена, когато и при най-слабия звук вече бях на крака, още непочистил козината си от сено и с лая си предупреждавах роботите.

На вратата се почука и Хомър с усилия се изправи.

— Влизай! — извика. — Престани да чукаш и влизай!

Вратата се отвори и се появи робот. Хомър дотогава не бе виждал толкова голям робот. Блестящ, грамаден и масивен, с полирано тяло, блестящо като огън даже и в мрака. На рамото му се бе сгушил енотът Арчи.

— Аз съм Дженкинс — каза роботът. — Тази вечер реших да се върна.

Хомър преглътна и бавно седна на мястото си.

— Дженкинс — каза той. — Има предания… Има легенди… От дълбока древност.

— Само легенди ли са останали? — попита Дженкинс.

— Да — отвърна Хомър. — Остана легендата за робот, грижил се за нас. Впрочем, днес Ендрю каза, че те е познавал. Има и предание за това как по случай седемхилядния ти рожден ден Кучетата са ти подарили ново тяло. Прекрасно тяло, което…