Клифърд Саймък - Градът

Поели инерция, бе казал Ендрю. Били тикнати напред и избрали правилната посока.

Преди дванадесет хиляди години разполагали с полуразрушен мравуняк. Днес, с огромна сграда, растяща с всеки изминат ден. Сграда, заела само за век пространството на град. Сграда, която след още един век щеше да заеме пространството на сто града. Сграда, която щеше непрестанно да се разширява и да отнема земя. Земя, принадлежаща не на мравките, а на животните.

Сграда… Това не бе съвсем точно, макар че още от появяването й я нарекоха Сградата. Една сграда обаче е убежище, място, където да се скриеш от стихиите и студа. Мравките не се нуждаеха от такова убежище, тъй като си имаха тунели и мравуняци.

За какво й е на една мравка да изгражда постройка, която за сто години заема мястото на цял град и отгоре на това не престава да расте? За каква цел би могла една мравка да използува такъв градеж?

Хомър натисна още по-плътно брадичка върху лапите си и тихо изръмжа.

Нямаше как да се разбере това. За да го разбереш, първо би трябвало да знаеш как разсъждава една мравка. Би трябвало да си запознат с нейните амбиции и цели. Би трябвало да си наясно с нейните познания.

Дванадесет хиляди години познания. Дванадесет хиляди години от напускането на отправна точка, за която също нищо не знаеш.

Трябваше това да се узнае. Не можеше да не съществува начин да се узнае.

Сградата обаче щеше да расте с всяка изминала година. Първо щеше да е дълга километър, после — десет километра, по-нататък — сто километра. Сто и после още сто и накрая щеше да запълни целия свят.

Отстъпление, помисли си Хомър. Да, бихме могли да се оттеглим. Да се преселим в другите светове. В световете, които ни следват в потока на времето. В световете, които се настъпват по петите. Бихме могли да оставим Земята на мравките и за нас пак ще има достатъчно пространство.

Тази земя обаче е нашият дом. Именно тук се появиха Кучетата. Именно тук научихме животните да разговарят, да мислят и да действуват съвместно. Именно тук създадохме Братството на животните.

Не е толкова важно кои са се появили първи, уебстъ-рите или кучетата. Това място е нашият дом. Наш и на уебстърите. Наш и на мравките.

Длъжни сме да спрем мравките.

Не може да не съществува начин да не бъдат спряни. Начин да се поговори с тях и да се разбере какво искат. Начин да се постигне договореност с тях. Все ще се открие някаква основа за преговори и ще се постигне споразумение.

Хомър, легнал неподвижен до огнището, се вслуша в шумовете, изпълващи дома. Чуваха се тихите отдалечени стъпки на дежурните роботи, приглушените разговори на Кучетата в стаята на горния етаж, пукотът на пламъците, обгарящи цепениците.

Хубав живот, рече си Хомър. Хубав живот, за който решихме, че е наше дело. Ендрю обаче каза, че не е. Рече, че не сме добавили нищичко към наследените от нас механически умения и механическа логика. Че сме изгубили голяма част от тях. Говори ми за химия и се опита да ми я обясни, но нищо не разбрах. Говори ми за елементи, за молекули и за атоми. И за електроника. Наистина, добави, че и без да разбираме от електроника сме се справили с някои неща така чудесно, както човек, въпреки всичките му знания, никога не би могъл да се справи. Можеш да изучаваш електроника милион години, каза Ендрю и пак да не достигнеш другите светове, дори да не разбереш, че съществуват. Ние обаче ги открихме. Постигнахме нещо, което не е било по силите на уебстърите.

Това е, защото мисленето ни се отличава от уебстърското. Всъщност, те са хора, не уебстъри.

Да вземем нашите роботи. Не са по-добри от оставените ни от Човека. Вярно е, че тук-таме нещо по тях е поизменено, но за истински подобрения не може да се говори.

Защо трябва да се мечтае за по-добри роботи?

Може да се мечтае за по-добър царевичен кочан. Или за по-добро орехово дърво. Или за див ориз с по-високи добиви. За по-добри начини за произвеждане на дрождите, които заместват месото.

Защо обаче трябва да се мечтае за по-добри роботи? Та нали и сега вършат всичко, което очакваме от тях? Защо трябва да се подобряват?

Сега обаче те чуват Зов и отиват да работят в Сградата. Отиват да градят нещо, което ще ни изтика от Земята.

Не разбираме. Естествено, че не сме в състояние да разберем. Ако познавахме по-добре нашите роботи, може би щяхме да разберем. Ако ги разбирахме, можехме така да ги устроим, че да не чуят никакъв зов. Или пък да не му обърнат внимание, ако го чуят.

Една бълха пробяга по главата на Хомър и той присви уши.