Клифърд Саймък - Градът

— А кучетата какво правят? Само седят и слушат, така ли?

— Съвсем не, господине. Занимават се с много други неща. Опитват се да се сприятелят с животните и следят дивите роботи и мутантите…

— Дивите роботи? Май са много.

— Така е, господине, много са — потвърди Дженкинс. — Живеят в малки лагери, разпръснати из цялата земя. Това са изоставените роботи, господине. Тези, от които хората престанаха да се нуждаят, когато заминаха за Юпитер. Събраха се и започнаха да работят…

— Да работят? С какво се занимават?

— Нямам представа, господине. Занимават се главно с производството на машини. На механични машини. Нямам представа какво смятат да направят с всички тези машини. Какви планове имат.

— И аз — каза Уебстър.

Взря се в мрака и се замисли защо човекът, сврял се в своето убежище в Женева, бе изгубил допир със света. Защо хората не знаеха нищо за заниманията на кучетата, за малките лагери, пълни с работливи роботи, за замъците на страшните и ненавистни мутанти.

Изгубихме допир, помисли си Уебстър. Заключихме се от света извън нас Създадохме си малко убежище в последния град на света и се скрихме в него. Престанахме да се интересуваме какво става извън града. Бяхме длъжни да го направим, обаче не го направихме.

Време е отново да се заемем с това.

Почуствувахме се изгубени и изоставени и направихме опит да го постигнем, но бързо се отказахме.

За пръв път малцината, които останаха, осъзнаха величието на расата. За пръв път осъзнаха величието на нещата, сътворени от ръката на човека. Опитаха се да ги запазят, но не успяха. Потърсиха рационално обяснение на всичко — нали човек винаги търси такива обяснения. Самозалъгаха се, че призраци не съществуват Подходиха към нещата, шумящи в нощта, с първото банално обяснение, което им дойде на ум.

Не успяхме да съхраним наследеното и заради това потърсихме рационален изход. Укрихме се зад параван от думи с помощта на джувейнизма. Избрахме пътя на преклонението пред прадедите. Решихме да прославим човешката раса. Не ни бе по силите да поемем делото на човека и заради това решихме да го прославим, да издигнем на пиедестал хората, които го бяха сътворили. Винаги прославяме и издигаме на пиедестал всички велики и смъртни неща.

Превърнахме се в раса от историци и започнахме да бърникаме със сковани пръсти в развалините на историята, да притискаме всеки незначителен малък факт към гърдите си, сякаш е безценен камък. Това бе първата фаза. Сетне се отдадохме на хобита, които ни омръзнаха, след като разбрахме какво всъщност представляваме — утайката в счупената чаша на човечеството.

Успяхме обаче да преодолеем и това. Разбира се, че го преодоляхме. Човекът е същество, надарено с приспособяемост. Способно е да премине през всякакви премеждия. И така, не можахме да построим големи космически кораби. Не можахме да стигнем звездите. Не успяхме да открием тайната на живота. Тогава?

И така, ние бяхме наследниците. И случихме наследство, за което нито една раса не бе мечтала. Опитахме се да открием разумно обяснение на случилото се и забравихме славата на расата. Тази слава бе наистина нещо блестящо, но същевременно унизително и трудно за възприемане.

— Дженкинс, ние пропиляхме цели десет века — каза спокойно Уебстър.

— Не са пропилени, господине — възрази Дженкинс. — Може би става дума просто за период на отдих. Може би сега отново ще започнете да действате. Може би сега ще се завърнете при нас.

— А вие искате ли ни?

— Кучетата се нуждаят от вас — отговори Дженкинс. — Също и роботите. И едните, и другите винаги са били слуги на човека. Без вас ще бъдат загубени. Кучетата наистина започнаха да градят цивилизация, но я градят бавно.

— Може би ще изградят по-добра цивилизация от нашата — каза Уебстър. — Може би ще е по-успешна от нашата. Нашата цивилизация не бе успешна, Дженкинс.

— Възможно е да е изпълнена с повече доброта — съгласи се Дженкинс — обаче не е така практична. Замислена е като цивилизация, основана върху братството между животните. Върху разбирането на психиката им и общуването без помощта на думи. Цивилизация, основана върху разума и взаимното разбирателство, но не особено положителна. Цивилизация без напълно изяснени цели и с ограничен интерес към механиката. Цивилизация, опитваща се само да налучка истината, а налучкването на истината е подход, напълно пренебрегнат от човека.

— Смяташ ли, че човекът би могъл да им помогне?

— Хората биха могли да бъдат водачи — отвърна Дженкинс.