Фред Саберхаген - Берсеркерите

Хемфил само сви рамене. Може би той най-добре разбираше тия фанатици отвън, чиято полярност на възгледите бе пълна противоположност на собствената му маниакалност.

Сега Люсинда вече не би изоставила Джор, нито пък би му позволила той да я зареже. Двамата се прокрадваха като преследвани животни по коридорите, които тя бе изучила при непрекъснатото си обикаляне. Поведе го към мястото, където той искаше да отиде, като заобикаляха звуците на боя.

Той надзърна иззад последния ъгъл, до който бяха застанали и сведе към нея глава, за да прошепне:

— Пред караулното няма никой.

— Да, но как ще влезеш? Пък и някои от лешоядите може да са вътре, а ти не си въоръжен.

Той се изсмя беззвучно.

— Какво толкова имам да губя? Живота си ли? — и закрачи напред.

Пръстите на Мич се впиха изведнъж в ръката на Хемфил.

— Виж! Джор е там, хрумнала му е същата идея като твоята. Бързо му отвори вратата!

Повечето от изографисаните панели вече бяха демонтирани от вътрешните степи на храма на Марс. Двама души в черни униформи работеха над отворения таен механизъм, докато Кацулос седеше до олтара и наблюдаваше придвижването на Джор чрез собствените си миниекрани. Щом Джор и Люсинда се намъкнаха в караулното помещение, той хищно се приведе напред.

— Бързо, насочи лъча и го фокусирай върху мъжа. Той ще избеснее и ще избие всички вътре, а сетне ние ще се разправим с останалите.

Двамата помощници на Кацулос мигом се подчиниха, намествайки кабелите и мощната насочена антена. Единият попита:

— Това да не е онзи, дето го тренираше да убие Хемфил?

— Да. Картата на мозъчните му ритми е в машината. Бързо фокусирай лъча върху него!

— Освободи ги и ги въоръжи! — нареди образът на Хемфил от екрана на караулното. — Вие, мъже! Бийте се с нас и аз обещавам да ви отведа на свобода, когато завладеем този кораба, и ви обещавам, че ще вземем с нас Йохан Карлсен, ако е жив.

При предложението за освобождаване от клетките се разнесе рев, а при споменаването на името на Карлсен — втори.

— С него ще идем и на самия Естийл! — викна един затворник.

Когато лъчът от храма на Марс удари, никой освен Джор не го почувства. Останалите в караулното не бяха обучавани чрез повторни манипулации, а емоциите им и без друго вече бяха разгорещени. Лъчът застигна Джор тъкмо в мига, когато вземаше в ръка ключовете, за да отвори килиите. Той знаеше какво го бе сполетяло, но беше безсилен да му противостои. В пристъп на ярост запокити ключовете и сграбчи един автоматичен пистолет от стойката.

Стреля мигновено и пръсна образа на Хемфил на екрана.

С една част от ума си, която все още му принадлежеше, той изпита отчаянието на давещ се човек. Знаеше, че няма да може да се противопостави на онова, което се задаваше.

Щом видя Джор да стреля по екрана, Люсинда разбра в какво състояние се намираше.

— Джор, не! — тя падна на колене пред него. Оживялото лице на Джор, превърнало се вече в лице на бога на войната, я гледаше отвисоко — по-страшно от всичко, което бе виждала. Тя обаче викна в бясното лице на Марс:

— Джор, престани! Аз те обичам!

Марс се изсмя на любовта и или се опита да се изсмее. Ала някак все не съумяваше да насочи оръжието право към нея. Джор се опитваше отново да влезе в собствения си лик и с ужасна борба се бе върнал наполовина.

— И ти ме обичаш, Джор. Знам го. Даже и да те насилят да ме убиеш, помни, че го знам!

Вкопчен в остатъка от разума си, Джор почувства как го обля целителна сила, която се противопостави на мощта на Марс. В ума му танцуваха картините, които веднъж бе съзрял в храма на Венера. Разбира се! Там би трябвало да е вграден контраизлъчвател и някой сега бе съумял да го включи.

Той се съсредоточи и направи най-финото усилие, което можеше да си представи. А сетне, с Люсинда до него, се напрегна още веднъж.

Джор изскочи над заслепяващата го кървава ярост както плувецът изскача с пръскащи се от изтощение дробове над влачещото го надолу море. Погледна към ръцете си и към пистолета, който държаха. Насили пръстите си да започнат да се отварят. Марс продължаваше да му крещи все по-високо и по-високо, ала мощта на Венера също укрепваше. Пръстите му се разтвориха и оръжието падна.

Щом гладиаторите бяха освободени и въоръжени, битката приключи бързо, макар никой от поклонниците на култа да не направи и опит да се предаде. Заключени в храма на Марс, Кацулос и двамината с него се биха до последно с включен на максимална мощност излъчвател на омраза, а записаните монотонни гласове ревяха изотвътре своята песен. Може би Кацулос все още се надяваше да подтикне враговете си към саморазрушителна ярост, а може би бе включил излъчвателя като акт на преклонение пред бога.