Фред Саберхаген - Берсеркерите

— Кой си ти всъщност? — настойчиво попита Мич. Искаше да извади всичко наяве. А и да спечели време, защото Кацулос носеше пистолет на пояса си. — Какво означава това за теб? Някаква религия?

— Не някаква! — тръсна глава Кацулос, докато очите му не преставаха да святкат към Мич. — Не митове за забравени нявгашни богове, нито безцветна етическа система за прашасали философи. Не! — той пристъпи крачка напред. — Спейн, сега нямам време да те обръщам с красноречие в правата вяра. Ще ти кажа само това — храмът на Марс е отворен за теб. Новият бог на всички създания ще приеме твоята жертва и твоята любов.

— Ти се молиш на тази бронзова статуя? — Мич леко измести центъра на тежестта си върху единия крак и се приготви.

— Не! — фанатичните думи ливнаха още по-бързо и по-гръмко. — Фигурата с шлема и меча е само наш символ и нищо повече. Нашият бог е нов, реален и достоен. Той владее смъртоносния лъч и ракетите, и славата му е като нова звезда. Той е потомък на Живота и се храни с Живота, защото това му се полага по право. А ние, които сами се принасяме жертви нему, добиваме безсмъртие, макар плътта ни да изчезва при докосването му, защото ставаме част от него!

— Бях чувал, че има хора, които се молят на берсеркерите — рече Мич, — но някакси не очаквах да се срещна с такъв човек — той чу как някъде далеч извика мъж и по коридорите отекнаха стъпки. Зачуди се кой ще получи подкрепление той или Кацулос.

— Скоро ние ще бъдем навсякъде — заяви високо Кацулос. — Сега сме тук и поставяме под свой контрол този кораб. Ще го използваме, за да спасим единицата на нашия бог, която е в орбита около хипермасата. И ще дадем зложивия Карлсен на Марс, и ще дадем самите себе си. И чрез Марс ще живеем вечно!

Видя изражението на Мич и понечи да извади пистолета си в същия миг, в който Мич се хвърли напред.

Кацулос се опита да се извърти, а Мич не успя да го хване здраво; двамата загубиха равновесие и рухнаха на пода. Мич видя мерника на пистолета да се насочва към него и с отчаян плонж потърси прикритие зад една редица кресла. Оръжието гръмна и около него се разхвърчаха трески. Той мигом се втурна приведен, влетя през едната врата в храма на Венера и излетя през другата. Преди Кацулос да успее да го улови на мушката за втори изстрел, Мич вече се бе юрнал надолу по стълбата, която водеше навън от арената.

Щом се озова в коридора, чу изстрели откъм помещенията на екипажа. Тръгна в обратната посока, към каютата на Хемфил. От един завой излезе черна униформа, която прегради пътя му и насочи към него пистолет. Мич нападна без колебание и изненада полицая. Пистолетът изгърмя в мига, в който го изрита настрани, а набегът му прекатури черната униформа. Мич възседна мъжа и започна да го млати с юмруци и лакти, докато онзи престана да шава.

Сетне с чуждия пистолет в ръка забърза към вратата на Хемфил. Тя се отвори, преди да успее да почука, и се затвори веднага, щом влетя вътре.

На стената се бе подпрял мъртвец в черна униформа. Невиждащите очи се целеха в Мич, гърдите му бяха украсени с дупки от куршуми.

— Добре дошъл — рече сухо Хемфил. Той стоеше, положил лявата си длан върху един сложен пулт за управление, който се бе появил от тайника на огромното бюро. В дясната си ръка Хемфил небрежно държеше картечен пистолет. — Струва ми се, че ще имаме по-големи трудности, отколкото предполагахме.

Люсинда седеше в затъмнената каюта, в която се криеше Джор, и го гледаше как яде. Веднага след бягството му бе започнала да обхожда корабните коридори и да го търси, като шепнеше името му, докато най-после той не й бе отговорил. Оттогава тайно му носеше храна и напитки.

Той бе по-възрастен, отколкото й се бе видял на пръв поглед — мъж горе-долу на нейните години, с малки бръчици в ъглите на подозрителните очи. Парадоксално, но колкото повече му помагаше, толкова по-подозрителни ставаха очите му.

Той прекъсна яденето, за да попита:

— Какво смяташ да правиш, когато стигнем до Ногара и на борда се качат стотина човека да ме търсят? Тогава набързо ще ме открият.

Искаше й се да разкаже на Джор за Хемфиловия план за спасяването на Карлсен. Стъпеше ли веднъж Йохан Карлсен на борда, никой на този кораб не би имал причини да се бои от Ногара или поне така й се струваше. Ала тъй като Джор изглежда все още я подозираше, тя се колебаеше да му довери тайната.