Фред Саберхаген - Берсеркерите

Щом видя черните униформи, Люсинда вирна брадичка. Зачака, застанала на пътя им.

— Заобиколете ме, лешояди — рече с леден глас тя, когато я наближиха. Не погледна затворника — горчивият опит я бе научил, че ако показва симпатия към жертвите на Ногара, може да им донесе допълнителни страдания.

Черните униформи спряха пред нея.

— Аз съм Кацулос — рече онзи с рунтавите вежди. — Ти коя си?

— Някога моята планета беше Фламланд — каза тя и с крайчеца на окото си забеляза, че лицето на затворника се обърна към нея. — Един ден тя пак ще бъде мой дом — когато се освободи от лешоядите на Ногара.

Втората черна униформа отвори уста да й отвърне, ала не успя да издаде и дума, защото точно тогава лакътят на затворника се заби в стомаха му. Сетне затворникът, който дотогава бе стоял кротко като агне, събори Кацулос и изчезна в извивката на коридора, преди да се съвземат полицаите.

Кацулос бързо скочи на крака и с изваден пистолет се шмугна покрай Люсинда в сгъвката на коридора. Там спря и раменете му се отпуснаха.

Доволният й смях като че ли ни най-малко не уязви Кацулос.

— Няма къде да иде — рече той. Изражението на очите му бе такова, че смехът заседна в гърлото й.

Кацулос постави полицейски постове на капитанския мостик и в машинното отделение. Сложи охрана и на всички спасителни лодки.

— Тоя Джор е отчаян и опасен — обясни на Хемфил и Майкъл Спейн той. — Половината ми хора го търсят без прекъсване, но вие знаете колко голям е този кораб. Моля ви да не се отдалечавате от каютите си, докато го заловим.

Мина един ден, но Джор не бе открит. Мич се възползва от разпръсването на полицаите, за да огледа арената — в „Солар нюз“ щяха много да се заинтересуват от нея.

Изкачи се по една къса стълба и застана, примижавайки от имитацията на слънчева светлина, под Висок купол, син като небето на Земята. Озова се до най-горния ред на близо двестата места, които опасваха арената зад наклонената кристална стена. Овалната бойна арена бе на дъното на стъклената купа и бе около тридесет ярда в диаметър. Беше покрита с нещо, приличащо на пясък, но несъмнено по-компактно. Нещо, което не би се разлетяло като облак, ако се случеше изкуствената гравитация да откаже.

В това цирково съоръжение, което бе тъй лъскаво и модерно като лазерен пистолет, зрителите можеха да се отдават на най-лошите пороци на древния Рим. Всеки зрител бе в състояние да проследи разиграващата се долу драма до последната капка кръв. Имаше само една нелепа особеност: по горния ръб на арената на равни разстояния между седалките се издигаха три постройки с големината на малка къща. Архитектурата им напомняше строителния стил на древната Земя; за какво бяха предназначени те не се разбираше веднага.

Мич извади фотоапарата си и направи няколко снимки от мястото, където се намираше. Сетне тръгна зад редовете към най-близката постройка. Вратата бе отворена и той влезе вътре.

Отначало си помисли, че е открил входа към личния харем на Ногара, но след миг установи, че не всички и дори не повечето от хората на рисунките, покриващи стените, са заети със сексуални прегръдки. Имаше мъже, жени и богоподобни същества, представени в най-различни взаимоотношения и облечени в дрехи от древната Земя, или изобщо без дрехи. След като щракна още няколко снимки, Мич постепенно стигна до извода, че всяка от нарисуваните сцени показваше отделен аспект от човешката любов. Объркващо. Не бе очаквал да направи подобно открие в предпочитаната от Фелипе Ногара обстановка.

Излизайки от храма през другата врата, той мина покрай една усмихната статуя, очевидно на богинята-покровителка. Беше бронзова и горната част на прекрасното й тяло се появяваше голо от блестящите морско зелени вълни. Фотографира я и продължи нататък.

Рисунките във втората постройка показваха ловни сцени и раждащи жени. Богинята на този храм бе скромно облечена в ярко зелено и въоръжена с лък и колчан със стрели. В нозете й се зъбеха бронзови хрътки, нетърпеливи да се впуснат в преследване.

Когато се запъти към последния храм, Мич усети, че крачките му леко се ускориха. Имаше чувството, че нещо го тегли натам.

Каквото и да го привличаше, то се смени с отвращение, още щом стъпи вътре. Ако първата постройка бе храм, издигнат в чест на любовта, тази очевидно прославяше омразата.

На покритата с фрески стена срещу входа някакъв приличащ на свиня звяр бе мушнал грозната си глава в една люлка и разкъсваше пищящо дете. До него мъже в тоги с блеснали от ненавист лица убиваха с ножове един от своите. Навсякъде по стените мъже, жени и деца страдаха безпричинно и умираха от ужасна смърт без никаква надежда за избавление. В това помещение духът на унищожението почти се бе материализирал. Беше като някакъв берсеркерски…