Фред Саберхаген - Берсеркерите

Момичето пак се приближи. Той го изгледа недоверчиво.

— Направи го! — каза то с тиха убеденост, докато тримата бавно се олюляваха в полумрака, а изтичащият въздух пищеше. — Направи го! Загубата на лодката ще го отслаби поне малко за следващия бой. И без това ние тук нямаменикакъв шанс.

— Да — кимна утвърдително той. Това момиче го разбираше. Най-важното бе да нанесе вреда на берсеркера: да го нарани, смаже, изгори, унищожи, най-подир да го убие. Нищо друго нямаше вече значение.

Той посочи ранения им другар и прошепна:

— Не го оставяй да ме издаде.

Момичето кимна мълком. Щом можеше да им говори през тия стени, берсеркът сигурно би могъл и да ги подслушва.

— Спасителната лодка идва — осведоми ги раненият с равен и някак отчужден глас.

— Доброжив! — повика го гласът на машината, пукайки както винаги между сричките. — Тук! — Той се събуди и рипна. Оказа се, че бе заспал под спукана тръба и отгоре му капеше. — Доброжив!

В този отсек нямаше радио и скенери, звукът се раздаваше отвън.

— Ето ме! — Затърча към повикването; нозете му изтрополиха по метала. Беше задрямал от умора. Макар битката да не бе голяма, му се стовариха допълнителни задължения — да контролира и направлява ремонтните симбиотични машини, които се носеха по безкрайните обслужващи проходи и коридори, за да отстраняват повредите. Знаеше, че действителната полза от него бе незначителна.

Сега по главата и врата му имаше възпалени места от шлема, който се бе наложило да сложи; а тялото му бе ожулено от непривичното одеяние, което трябваше да навлече, когато битката започна. Този път, за късмет, нямаше никакви сериозни повреди.

Приближи се до плоското стъклено око на скенера, влачейки крака, спря и зачака.

— Доброжив, отклонената от правия път машина бе унищожена, а няколкото оцелели зложиви са безпомощни.

— Да! — от щастие той заподскача на място като механична ножовка.

— Напомням ти, че животът е зло — рече гласът на машината.

— Животът е зло, но аз съм Доброжив! — бързо издума той, като престана да подскача. Не мислеше, че го заплашва наказание, но искаше да е сигурен.

— Да. Както и твоите родители преди теб, ти си полезен. Сега възнамерявам да пусна в себе си и други човеци, за да ги изуча внимателно. Следващата ти задача ще бъде свързана с тях, докато траят моите нови опити. Напомням ти, че те са зложиви. Трябва да бъдем особено предпазливи.

— Зложиви — той знаеше, че това са създания, оформени като него самия и съществуващи в света извън машината. Те причиняваха потръпванията, сътресенията и вредите, от които се състоеше една битка. — Зложиви тук…

Мисълта беше смразяваща. Вдигна дланите си и ги огледа, сетне насочи вниманието си насам и натам по коридора, в които стоеше, опитвайки се да си представи как зложивите ще се изправят в истинския си лик пред него.

— Сега иди в медицинското отделение — нареди машината. — Преди да се приближиш до зложивите, трябва да бъдеш имунизиран против заразни болести.

Хемфил минаваше от един разбит отсек в друг. Накрая попадна на една почти напълно запечатана пукнатина във външната обшивка. Докато извиваше пречещата му материя, дочу как отправилата се за затворниците спасителна лодка пристигна с дрънчене. Задърпа по-силно, препятствието отстъпи и той бе издухан в космоса.

Около човешката корабна руина имаше стотици отломъци, привличани към нея от слабото й магнитно поле, а може би и от силовите полета на берсеркера. Хемфил откри, че скафандърът му работеше достатъчно добре. С миниатюрния си ракетен двигател се придвижи покрай разбития корпус на пътническия кораб до мястото, където бе акостирала лодката на берсеркера.

На фона на обсипаното със звезди небе на открития космос изплава тъмното петно на берсеркера — целият в бойници като укрепен древен град, но много по-голям от който и да е такъв град.

Видя, че по някакъв свой начин лодката на берсеркера бе намерила точно нужния й отсек и се бе прикрепила към разрушения корпус. Сигурно прибираше Мария и ранения мъж. С пръст на плунжера, който можеше да взриви бомбата му, Хемфил се приближи към нея.

Дразнеше се, че на прага на смъртта никога нямаше да узнае със сигурност дали бе унищожил лодката. А и щеше да нанесе толкова жалък удар, да постигне толкова незначителен реванш.

Плавайки все по-близо и държейки плунжера в готовност, той зърна облачето влага от освободения въздух, когато спасителната лодка се откачи от корпуса. Невидимите силови полета на берсеркера придойдоха и задърпаха Хемфил, лодката и дребните отломъци, които се носеха на няколко ярда от нея.