Фред Саберхаген - Берсеркерите

Затаи дъх и се ослуша. Можеше да чуе гласа, дори като стоеше изправен. Отпред, в подножието на една урва се бяха търколили скални плочи, прекатурени от лавините. Изглежда там имаше пещерен вход.

Той се добра до плочите и чу гласът да буботи между тях:

— Атаката продължава. Очаквам човешка реакция. Изисквам заповед едно. Тук е защитният контрол. Атаката продължава…

И така безспир. Дънкан разбираше туй-онуй. Атака, изисквам, човешки. Изисквам заповед едно — това ще да значи, че му обещава да му изпълни едно желание, също като в легендите. Дънкан никога повече няма да се мисли за много умен и да се надсмива над легендите. Това не беше шега, скроена от други младежи; никой не би могъл да се скрие в една пещера и непрекъснато да вика с такъв глас.

Никой освен един жрец не би влязъл в пещера, а вероятно дори жреците не знаеха за тази. Тя принадлежеше на Дънкан, защото неговият знак свише го бе довел тук. Беше му даден изключителен шанс.

По-скоро с благоговение, отколкото с уплах, той се мушна между скалните плочи и откри пътя надолу. Под краката си усещаше скали и пръст, а след това и метал. Беше се спуснал в ниска метална пещера, каквито бе чувал, че са пещерите на боговете — много дълга, гладка, заоблена и правилна, като се изключат местата, където бе изкривена или разкъсана от падналите скални отломъци. По витите стени на пещерата имаше светещи места като очи на огромни животни, които излъчваха достатъчно светлина, за да може да се вижда.

И говоренето тук беше гръмогласно. Дънкан тръгна по посока на звука.

Ние сме на повърхността — предадоха по радиото разузнавачите на берсеркера на безстрастния си, изтъкан от компютърни символи език. — Тук интелигентният живот от земен тип обитава села. Засега сме убили осемстотин тридесет и девет единици. Не сме се сблъскали с организирана съпротива.

Берсеркерът изчака още малко, та броят на жертвите да нарасне. Щом според компютърните изчисления вероятността тази планета да се окаже клопка спадна до пренебрежимо малка стойност, берсеркерът се придвижи по-наблизо и започна да прочиства останалите отбранителни сателити от пътя си.

— Ето ме — Дънкан падна на колене пред металното чудо, което ревеше. До божествената форма имаше преплетени клонки и черупки от яйца — всичките много стари. Някога тук жреците бяха правили жертвоприношения, а сетне бяха забравили този бог.

— Ето ме — рече пак Дънкан, този път по-високо.

Богът го забеляза, защото оглушителното викане спря.

— Аз съм алтернативен защитен пост 9864 — каза богът. — Планетарната защитна система е под контрола на пост 9864.

Как да помолиш един бог да се изразява по-ясно?

След много кратко мълчание богът каза:

— Изисквам заповед едно.

Това вече изглеждаше по-разбираемо, но за да е сигурен, Дънкан попита:

— Ще ми изпълниш ли едно желание, о, могъщи?

— Ще се подчиня на заповедта ти. Аварийна ситуация. Деветдесет процента от сателитната мрежа е унищожена. Реакцията на планетните оръжия е напълно програмирана, очаквам команда за активиране.

Все още на колене, Дънкан притвори очи. Щяха да му изпълнят едно желание. Останалите думи прие като предупреждение да избере желанието си внимателно. Ако поиска, богът ще го направи най-мъдрия от вождовете или най-смелия от воините. Богът ще му даде сто години живот или една дузина млади жени.

Или Колийн.

Ала Колийн сега беше навън в тъмнината, изправена срещу вълка. Може би тъкмо в този миг вълкът се прокрадва по-близо, точно зад осветения от огньовете кръг — наблюдава овцете, наблюдава крехкото момиче. Може би тъкмо в този миг Колийн пищи…

Камък се стовари върху сърцето на Дънкан, защото, той разбра, че вълкът го е победил, че е разрушил този момент, от който зависеше целият му по-нататъшен живот. Все още си беше пастир. Дори и да успееше да забрави овцете, не би искал да забрави Колийн.

— Унищожи вълка! Убий го! — задави се от ярост той.

— Терминът „вълк“ не е ясен.

— Убиецът! Унищожи убиеца! Това е единственото желание, на което имам право сега! — той не издържаше повече в присъствието на бога и побягна през пещерата, плачейки за погубеното си бъдеще. Побягна да намери Колийн.

Отстъпление — викна електронният глас на берсеркера. — Клопка. Отстъпление.

Щом го чу, разпръснатото му люпило от разузнавателни машини с максимална скорост преустанови работата си, извиси се и се заиздига към огромната си метална майка. Прекалено бавно. Несъумели да достигнат берсеркера, те се превърнаха в ивици накален до бяло газ, изпариха се в огнените пръски на траурен фойерверк.