Айзък Азимов - Дете на времето

— Мъжете приказват. На МЯСТОТО КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ТРИТЕ РЕКИ ще предложим на Богинята дете, а тя в замяна ще държи Другите на разстояние. Сребърния Облак вече е решил. Сигурно преди това е говорил с теб. Вярно ли е, Главна жрицо?

Сърцето й лудо заби, в ушите й сякаш отекна гръмотевичен тътен. Почувства се слаба и замаяна, с огромно усилие се задържа на краката си, но не отклони поглед от очите на Мъдрата. Пое дълбоко въздух, напълни дробовете си, пак, и пак, и пак, докато накрая си възвърна някакво подобие на самообладание.

— Да, никога досега Другите не са били толкова опасни.

— Жертвоприношенията на деца няма да ни опазят от Другите.

— Говори се, че вие със Сребърния Облак сте решили обратното.

— Който казва така, лъже — разпалено се сопна Главната жрица. — Аз не знам нищо такова. Нищо. Това са глупости, Мъдрата. Няма да стане. Няма да го допусна. Обещавам ти. Няма да има жертвоприношения на деца. Можеш да си напълно сигурна в това.

— Закълни се. Закълни се в Богинята! Не! — Мъдрата се присегна и хвана детето на Небесния Огън с една ръка и Сладкото Цвете с другата. — Закълни се в душите на това малко момченце и това малко момиченце.

— Думата ми ти стига.

— И няма да се закълнеш?

— Думата ми е достатъчна — отвърна Главната жрица. — Не. Не съм длъжна да се кълна пред теб нито в Богинята, нито в дребното телце на Сладкото Цвете, нито в каквото и да било. Ние сме цивилизован народ, Мъдрата. Не убиваме деца. Какво още искаш?

Мъдрата я изгледа с недоверие, но отстъпи и си тръгна. Главната жрица остана сама и се замисли.

— Да принесат в жертва дете? Сериозно ли го мислят? Нима се надяват, че това ще послужи за нещо?

Би ли допуснала Богинята подобно нещо? Да отнемеш мъничък живот, да върнеш на Богинята това, което ти е дала — това ли е начинът да я убедиш, че трябва да помогне на Племето в момент на изпитание?

Не. Не. Не. Не. Колкото и да се опитваше, не виждаше никакъв смисъл.

Къде беше Сребърния Облак! А, ето го там — разглежда купчината нови върхове за стрели на Ездача на Мамути. Главната жрица отиде до него и го дръпна настрани.

— Искам да ми кажеш нещо — тихо рече тя. — Кажи ми истината. Наистина ли смяташ да принасяш дете в жертва, когато стигнем МЯСТОТО КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ТРИТЕ РЕКИ?

— Да не си се побъркала, Главна жрицо?

— Мъдрата каза, че някои от мъжете говорят за това, че ти вече си взел решение, и аз съм съгласна.

— А ти съгласна ли си? — попита Сребърния Облак.

— Разбира се, че не съм.

— Е, и останалите приказки са толкова верни. Да принасяш в жертва дете?! Главна жрицо, да не би да си повярвала, че въобще мога да…

— Не бях сигурна.

— Как може да говориш така?

— Но нали отложи Празника на Лятото?

— Какво става с теб, Главна жрицо? Не правиш ли разлика между отлагането на някакъв празник и убийството на дете?

— Според някои едното е не по-малко от другото.

— Е, всички, които казват подобни неща, са луди — сопна се Сребърния Облак. — Нямам такива намерения. Можеш да кажеш на Мъдрата, и аз… — той замълча. Лицето му придоби странно изражение. — Да не мислите, че това може да ни помогне? Да не би да предполагаш…

— Не — отсече Главната жрица. — Не, не разбира се. Сега май ти си загуби ума. Не ставай смешен. Нищо не предполагам. Дойдох само да разбера дали в приказките, които се разнасят, има нещо вярно.

— Вече знаеш. Няма нищо подобно.

Ала в очите му остана странен блясък. Яростта му се беше постопила и той се бе замислил. Главната жрица не знаеше как да тълкува тази вглъбеност. За какво ли мислеше?

В името на Богинята! Дали изведнъж не му щукна да принесе дете в жертва! Дали току-що не му подсказах тази чудовищна идея? Не — реши тя. — Не. Не е възможно. Тя добре познаваше Сребърния Облак. Беше корав, непоколебим, можеше да бъде жесток, ала това — не. Не и дете.

— Искам хубаво да ме чуеш. — Главната жрица се надяваше, че ще бъде убедителна. — Според някои хора от Племето няма да е зле да предложим дете на Богинята. И струва ми се, могат да успеят да те убедят в това, докато стигнем МЯСТОТО КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ТРИТЕ РЕКИ. Но аз няма да позволя. Ще стоваря най-тежкото проклятие на Богинята на главата на тоя, който предлага подобно нещо. Да, Най-страшното проклятие — проклятието на Мечката. Без колебание ще го лиша и от най-нищожната милост на Богинята. Ще…

— Успокой се, Главна жрицо. Напразно се горещиш. Никой не предлага да принасяме дете в жертва. Никой. Когато стигнем МЯСТОТО КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ТРИТЕ РЕКИ, ще уловим ибекс или дива коза, или някой охранен червен лос, и както винаги ще дадем месото на Богинята. Това е. Така че успокой се. Успокой се. Вдигаш много шум за нещо, което, знаеш, никога няма да допусна да се случи. Сигурен съм, че знаеш това, Главна жрицо.