Айзък Азимов - Дете на времето

Напразно. Момчето не се виждаше никъде. Търсиха го цял час. Нямаше и следа от него. А вече се стъмняваше.

— Трябва да продължим — каза Сребърния Облак. — Тук не е място за лагеруване!

— А Детето на Небесния Огън?

— Няма го — неумолимо настоя Сребърния Облак. — Погълна го божествената светлина.

— Божествената светлина! Божествената светлина!

Продължиха. Главната жрица вцепенена бе погледнала право в сърцето на потрепващата светлина и сега още усещаше болка в очите, а когато ги затвореше, под клепките й заиграваха пурпурни петна. Но наистина ли това бе Богинята? Не беше сигурна. Никога не беше виждала нещо подобно и се молеше никога повече да не види.

— Значи все пак Богинята е искала едно от децата ни — каза Мъдрата. — Да, да.

— Нищо не разбираш от тези работи — изкрещя Главната жрица. — Нищо. — Но си мислеше: ами ако е права? В крайна сметка можеше и да е така. Дори бе много вероятно. Само Богинята бе в състояние да изпрати толкова силна светлина.

Богинята бе пожелала дете. Защо? Какъв смисъл имаше?

Не ни е съдено да я разберем, реши Главната жрица, след като до късно през нощта се мъчи да си обясни необикновеното събитие. — Тя е Богинята, а ние сме само нейни чеда. Детето на Небесния Огън изчезна. Ние не можем да го проумеем, но е така. Спомни си мълвата, че Сребърния Облак смята да принесе дете в жертва на МЯСТОТО КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ТРИТЕ РЕКИ. Е, поне няма повече да приказват. Почти бяха стигнали. Богинята бе взела детето, без да се налага те да й го дават. Главната жрица се надяваше Богинята поне да не пожелае друго. В Племето нямаше толкова много деца, та да могат да жертват сега още едно.

„Неандерталец? Праисторически! Неандерталец!“ — Мис Фелоус не можеше да повярва. Беше разгневена, потресена. В нея неудържимо се надигна острото усещане, че е измамена. Това ли беше детето в крайна сметка? Ако думите на Девни бяха верни, сбъдваха се най-лошите й страхове.

Извърна се към Хоскинс. В пламтящите й очи се четеше едва сдържана ярост.

— Можехте да ме предупредите, доктор Хоскинс.

— Защо? Какво значение има?

— Казахте „дете“, не животно.

— Това е дете, мис Фелоус. Не сте ли съгласна?

— Да, но неандерталско дете.

Хоскинс изглеждаше учуден:

— Да. Да, разбира се. Знаете с какви експерименти се занимава СТАТИС ЛИМИТЕД. Да не искате да кажете, че не сте разбрали, че детето ще бъде пренесено от праисторическа епоха? Мисля, обсъдихме с вас всичко това.

— Праисторическа да, но неандерталска? Очаквах все пак да се грижа за човешко дете.

— Неандерталецът е бил човек — Хоскинс започваше да се ядосва, — поне до известна степен.

— Така ли е? — погледна тя Кендид Девни умолително.

Девни каза:

— Според повечето палеоантрополози от последните шестдесет-седемдесет години неандерталецът със сигурност може да се смята за подвид на Homo Sapiens, мис Фелоус, архаичен клон на вида може би, или подвид. Забравен братовчед, но определено роднина, определено човек.

Хоскинс нетърпеливо го прекъсна:

— Девни, оставете това за момент. Тук става дума за нещо друго. Мис Фелоус, имали ли сте кученце или коте?

— Да, като малка. Но какво общо има това с …

— Тогава, като малка, грижехте ли се за това кученце, за котето? Обичахте ли го?

— Да, но …

— То човек ли беше, мис Фелоус?

— Но, доктор Хоскинс, то беше домашно животно. Сега не говорим за домашни животни. Въпросът е професионален. Искате от една висококвалифицирана сестра със значителен опит в съвременната педиатрия да се грижи за, за …

— А ако беше малко шимпанзе — попита Хоскинс, — тогава щяхте ли да се отвратите? Ако ви бях възложил да се грижите за него, щяхте ли да го направите, или щяхте да откажете с погнуса? А това не е шимпанзе. Не е и някаква друга човекоподобна маймуна. Това е малко човешко същество.

— Неандерталче.

— Точно така — малко човешко същество с необичаен вид, диво, но нали ви казах точно това — задачата е трудна. Вие сте опитна сестра, мис Фелоус, с отлична характеристика. Нима се отдръпвате от трудните случаи? До сега отказвали ли сте да се грижите за недъгави деца?

Мис Фелоус почувства, че губи контрол над положението. Много по-овладяно изрече:

— Можехте да ми обясните малко по-подробно.

— И вие нямаше да приемете работата, така ли?

— Ами…

— Знаехте, че ни предстои скок хилядолетия назад.

— „Хилядолетия“ може да означава три хиляди години. Чак тази вечер, когато обсъждахте експеримента с мистър Девни и внезапно споменахте четиридесет хиляди години, започнах да проумявам какво всъщност става тук. Но дори и тогава не бях съвсем наясно, че се отнася за неандерталец. Не съм специалист по, как го казахте, палеоантропология, мистър Девни. Не съм запозната с етапите на човешката еволюция като вас.