Айзък Азимов - Дете на времето

— Не всички са били симпатични дечица?

— Не, не всички.

— Не просто милички, симпатични бърборанчета със сладки чипи нослета. Приемали сте ги такива, каквито са — хубави и грозни, нежни и необуздани, без предпочитания?

— Без предпочитания — потвърди мис Фелоус. — Децата са си деца, доктор Хоскинс. Именно тези, които не са хубави и мили, имат най-голяма нужда от помощ.

Хоскинс замълча за миг. Замисли се. Тя се почувства разочарована. Бе се настроила да разговаря за уменията си, за изследванията си в областта на електролитните дисбаланси, на нервните рецептори, на физиотерапията, а той изобщо не я попита за всичко това. Интересуваше се единствено дали ще може да се грижи за някакво нещастно диво дете; даже за какво да е дете, като че това е кой знае какъв проблем. Как можеше да се съмнява в това? А и още по-маловажния въпрос — дали е участвала в нещо, което би могло да раздвижи общественото мнение, — защо трябваше да го повдига? Знаеше, че не е замесена в нищо подобно. Със сигурност знаеше. Явно не се интересуваше особено от подготовката й. Явно имаше някого предвид за тази работа и се канеше любезно и вежливо да й откаже, веднага щом намери достатъчно тактичен начин. Накрая каза:

— Та кога можете да напуснете работа?

Тя зяпна от учудване, пламнала до уши:

— Значи ме вземате? Сега? Веднага?

Хоскинс се засмя и за миг широкото му лице се озари от чаровна разсеяност.

— Иначе защо ще ви карам да напускате?

— Това не трябва ли да мине през някаква комисия?

— Мис Фелоус, аз съм тази комисия, крайната инстанция. Решавам бързо. Знам какъв човек търся, а вие, изглежда, сте точно този човек. Разбира се, може и да греша.

— И какво ще стане, ако грешите?

— Мога също толкова бързо да се отметна, повярвайте ми. Наистина мога. Експериментът е от такова естество, че не бива да допускаме никакви грешки. Поставяме на карта човешки живот, детски живот. Единствено за да задоволим научното си любопитство, ще постъпим с това дете по начин, който някои биха нарекли чудовищен. Но аз и за миг не бих допуснал, че някой тук мисли така и нямам никакви угризения относно намеренията ни. Напротив — според мен в крайна сметка детето — обект на нашия експеримент, ще има само полза от него. В същото време съм наясно — други ще са на коренно противоположната позиция. Затова държим за детето, докато е при нас, да се полагат максимални грижи. Ако се окажете неспособна на това, ще бъдете заменена без колебание, мис Фелоус. Не намирам по-деликатен начин да го кажа. Ние тук не сме сантиментални, а и не обичаме да рискуваме с неща, които са във властта ни. Така че засега назначението ви не е съвсем сигурно. От вас се иска да се откъснете напълно от ежедневието си без гаранция, че ще ви задържим след пробните първи седмици, дори след първия ден. Готова ли сте да поемете риска?

— Наистина сте прям, доктор Хоскинс.

— С изключение на случаите, когато не съм — пошегува се Хоскинс. — Е, мис Фелоус, какво ще кажете?

— И аз не обичам да рискувам.

Лицето му помръкна:

— Отказвате ли?

— Не, доктор Хоскинс, приемам. Първо; ако се съмнявах и за момент, че съм подходяща, нямаше да дойда. Мога да се справя и ще се справя. Вие няма да съжалявате за решението си. Бъдете уверен. Кога започвам?

— Скоро ще приведем СТАСИС в готовност за решителния момент. Самото сондиране ще се извърши след две седмици, на петнадесети, точно в седем и половина вечерта. Трябва да сте тук и незабавно да поемете задълженията си. Дотогава да сте се освободили от всичките си ангажименти. Знаете, че ще живеете на територията на СТАСИС през цялото време, нали, мис Фелоус? „През цялото време“ означава двадесет и четири часа на ден, поне в началния етап. Прочели сте за това във формулярите, които сте попълнили, нали?

— Да.

— Значи се разбираме отлично?

Не, помисли тя, въобще не се разбираме. Но това не е важно. Ако възникнат проблеми, ще намерим начин да ги разрешим. Най-важно е детето. Всичко останало е от второстепенно значение. Всичко.

Пладне. Над поселището тегне усещането за растяща заплаха. Ловното общество се завърна от равнините още преди да забележи и следа от плячка, да не говорим за улов. Сега седмината са се скупчили свъсени — тревожи ги опасността от война. Жриците са извадили трите свещени мечи черепа и са ги наредили пред олтара на Богинята. Клечат голи, намазани с меча мас, вълча кръв и мед и напяват молитвите, които могат да доведат мъдростта в миговете на грозна заплаха. Майките закрилнически са прислонили всички малки деца, като че Другите ще нападнат всеки момент, а около тях са се присламчили по-големите — изплашени и тревожни.