Айзък Азимов - Дете на времето

Познанията по физиология бяха част от обучението й като медицинска сестра. Клиничната химия бе по-късно хрумване. Бе решила, че няма да й е излишна, ако се наложи да работи с болни деца — много от тях — родени преждевременно или с някакъв недъг, да знае колкото може по-вече за начините да помогне на измъчените им телца да функционират по-добре.

Нетрадиционна работа с необикновено дете — да, това бе тъкмо за нея. Предложената заплата също беше необичайно висока. Толкова висока, че я впечатли, макар парите никога да не бяха представлявали цел в живота й. Освен това бе готова да приеме новото предизвикателство. До болка познатото ежедневие в детските болници започваше да й втръсва, а според нея това бе ужасно — да ти омръзне собствената работа, и то работа като нейната. Явно се нуждаеше от промяна. Да се грижи за праисторическо дете…

— Доктор Хоскинс ви очаква — покани я секретарката. Електронно задействаната врата тихо се плъзна и се отвори. Мис Фелоус се озова в изненадващо непретенциозен кабинет, обзаведен с обикновено бюро и компютърен дневник, пред един обикновен петдесетгодишен мъж с оредяла коса, вече пооформена двойна брадичка и странно извита уста, която му придаваше по-сърдит вид, отколкото се налагаше.

На табелката върху бюрото пишеше:

Вместо да я респектира, това по-скоро я развесели. Нима компанията бе толкова голяма, че се налага отдел Кадри да напомня на хората с кого точно разговарят, като поставя пред него табелка с името му. И защо се хвалеше с докторската си титла? Нали всички тук имаха по една-две степени? Да не би по този начин да подчертава, че не е обикновен ръководител, а всъщност е учен. Логично беше да предположи, че шефът на такава тясно специализирана компания като СТАСИС ЛИМИТЕД е учен и без да й го натякват. Е, нищо. Съществуваха и по-лоши слабости от малко тщеславие.

Пред Хоскинс лежеше купчина разпечатки. Сигурно биографичната й справка и докладът от предварителното събеседване.

Той се взря в нея, после пак в разпечатките, после пак в нея. Преценката в погледа му бе пряма. Мис Фелоус несъзнателно се вдърви. Почувства как се изчервява и как едно мускулче на бузата й потръпва.

Мисли, че веждите ми са прекалено дебели, а носът ми не е съвсем в средата, рече си тя. В следващия миг се скастри, че става смешна и Хоскинс не се вълнува нито от формата на носа и дебелината на веждите й, нито от обувките на краката й. Все пак втренченият мъжки поглед я изненада и посмути. Поначало медицинските сестри в бели престилки оставаха незабелязани от повечето мъже. В момента тя не носеше униформа, ала с годините си бе изградила навик да остава незабележима дори в цивилни дрехи и предполагаше, че се справя успешно. Но да я изучават по този начин — това я смущаваше прекалено.

— Биографичната ви справка е изключителна.

Тя се усмихна, без да каже нищо. Пък и какво ли можеше да каже? Да се съгласи? Да не се съгласи?

— Препоръките от досегашните ви шефове са отлични. Знаете ли — хвалят ви с почти еднакви изрази — непоколебима преданост към задълженията, силна привързаност към работата, изключителна находчивост в трудни ситуации, отлични технически умения при манипулации.

— Доктор Хоскинс, работя много и обикновено знам какво правя. Според мен това е най-важното. Останалото са само красиви приказки, за да се кажат тези две неща.

— Предполагам. — Той прикова очи в нейните и тя внезапно почувства силата, целеустремеността, решителността му да изпълни намеренията си докрай. Това бяха добри качества за ръководител, но можеха да превърнат живота на сътрудниците му в ад. Времето ще покаже, реши тя. Издържа погледа му, без да трепне.

— Не смятам за необходимо да ви разпитвам за професионалната ви подготовка. При предварителните събеседвания сте говорили подробно за нея. Всъщност искам да уточня само два въпроса.

Тя мълчеше.

— Първо — започна той, — бих желал да знам дали сте се замесвали в нещо, което би могло да се счита, хм, за политически наболял въпрос?

— Не се занимавам с политика, доктор Хоскинс. Гласувам, щом сметна, че някой си заслужава, но това не се случва често, и не подписвам петиции, ако това имате предвид.

— Не съвсем. По-скоро става дума не за политически, а за професионални противоречия. За конфликти, свързани с начина, по който трябва или не трябва да се предприема каквото и да е по отношение на децата.