Стивън Кинг: Бягащият човек

От пилотската кабина се чу сподавено възклицание и Холоуей се хвърли към вратата в отчаяние и обречен опит да я затвори. Ричърдс забеляза, че на челото му има съвсем малък белег, извит като въпросителен знак. Точно такъв белег, какъвто едно малко и смело момче може да си направи, когато падне от клона, където си е играло на пилот.

Ричърдс го застреля в корема и от гърлото на Холоуей излезе едно дълбоко и учудено „Уо-о-о-о-о-о“. Краката му се плъзнаха назад под тялото и той падна на лицето си.

Дънинджър се беше обърнал в стола си пребледнял.

— Не стреляй, а… — нямаше въздух за повече.

— Ето — каза нежно Ричърдс и дръпна спусъка. Нещо зад Дънинджър силно изгърмя и лумна за миг. После той падна върху него.

Тишина.

— Потвърдете разчетеното време на пристигане, Си-едно-девет-осем-четири — каза радиото.

Ричърдс изведнъж изкрещя от болка и се задави, когато повърна голямо количество кафе и стомашен сок. Стягането на мускулите отвори още повече раната. Болката стана непоносима. Докуца до механизмите за управление, които все още се поклащаха и потъваха в своя сложен, безкраен танц. Толкова много уреди и екрани. Дали имаха постоянно отворена съобщителна линия със самолета при такъв важен полет? Сигурно.

— Потвърждавам разчетеното време — каза делово Ричърдс.

— Връзката наред ли е при вас, Си-едно-девет-осем-четири? Приемаме някакви объркани шумове. О’кей ли е всичко?

— Всичко е наред.

— Кажи на Дънинджър, че ми дължи една бира — каза гласът потайно и след него остана само пращенето от статичното електричество.

Апи караше колата.

Ричърдс се върна в салона, за да довърши работата си.

…междинно отчитане — минус 007…

— О, мили Боже — промълви Амелия Уилямс.

Ричърдс погледна тялото си. Цялата му дясна страна, от ребрата до прасеца, беше прогизнала от кръв и лъщеше на светлината в салона.

— Кой би помислил, че старецът има толкова много кръв? — каза той.

Маккоун изведнъж влетя от салона за втора класа. С един поглед разбра всичко. Отново беше извадил пистолет. Стреляха с Ричърдс едновременно. Маккоун изчезна зад завесата между двата салона. Ричърдс тежко седна. Почувства се смазан от умора. В корема му имаше голяма дупка. Можеше да види вътрешностите си.

Амелия неспирно пищеше, а ръцете й опъваха надолу бузите и лицето й приличаше на ужасна пластмасова маска на вещица. Маккоун, препъвайки се, влезе отново. Усмихваше се. Половината от главата му беше отнесена от куршума, но той се усмихваше. Стреля още два пъти. Първият изстрел мина над главата на Ричърдс. Вторият го улучи под ключицата. Ричърдс дръпна спусъка. Маккоун се завъртя два пъти в някакъв безсмислен танц. Пистолетът падна от ръцете му. Ловецът сякаш с интерес оглеждаше белия таван на първа класа, за да го сравни с този на втора. После се свлече. Миризмата на изгорял барут и обгорена плът беше силна и остра, отчетлива като дъх на портокал в опушена стая.

Амелия продължаваше да пищи. Ричърдс се зачуди откъде черпи тази невероятна енергия.

…междинно отчитане — минус 006…

Изправи се много бавно, като придържаше с ръка вътрешностите си. Сякаш някой палеше клечки кибрит в стомаха му. Тръгна бавно по пътеката, приведен, с ръка на корема. Хвана с другата ръка парашута и го повлече след себе си. Един превит на две сив кренвирш се изплъзна между пръстите му и той го напъха обратно. Болеше.

— Го… — Амелия се давеше в плача си. — Го… Го… Господи. О, Господи.

— Сложи това.

Тя продължаваше да се клати и да плаче, без да го чува. Ричърдс пусна парашута и я плесна по лицето. В ръката му нямаше никаква сила. Сви юмрук и удари жената. Тя млъкна. Очите й бяха втренчени в него в пълно объркване.

— Сложи това на гърба си, като раница. Разбираш ли?

Тя кимна.

— Не. Мога. Да. Скоча. Страх…

— Самолетът пада. Трябва да скочиш.

— Не мога.

— Добре. Тогава ще те застрелям.

Тя скочи от креслото си, изблъска Ричърдс встрани и започна да нахлузва раницата с дива ожесточеност. Докато се бореше с ремъците, непрекъснато отстъпваше.

— Не. Този минава от… от… отдолу.

Тя бързо оправи ремъка и продължи да се движи назад към тялото на Маккоун, когато Ричърдс се опита да я доближи.

— Сега стегни през тази халка. Около корема.

Тя стегна катарамата с треперещи пръсти и отново се разплака, когато не успя от първия път. Очите й го гледаха в лицето подивели. Стъпи за миг в кръвта на Маккоун и след това го прескочи.

Минаха по този начин през салона за втора класа и влязоха в третокласния. Постоянно горяща запалка бе заменила кибритените клечки в стомаха му.