Стивън Кинг - Бягащият човек

— Бързо — каза Елтън. Ужас и болка бяха завладели лицето му. — Хайде, бързо!

Хукнаха по стълбите, като се блъскаха и си пречеха в тъмнината, докато излязоха от къщата. Елтън тичаше и целият се тресеше. Отново се беше задъхал, но не спираше.

А зад тях, през затворения прозорец и отворената входна врата, викът на мисис Паракис се превърна в писък, приближаващите сирени го усилиха, той се смеси с техния вой и ги настигна:

— ЗАРАДИ ТЕБ ГО НАПРАВИ-И-И-И-И-И-И-И-И-И-И-И-И-И-И-И-Х!

…междинно отчитане — минус 049…

Сенките им ги преследваха, докато те тичаха надолу по хълма към парка, стопяваха се и отново изплуваха, когато приближаваха или отминаваха замрежените улични лампи. Елтън Паракис дишаше като локомотив, въздухът свистеше в широко отворената му уста.

Прекосиха улицата и изведнъж мощни фарове ги уловиха, заслепиха ги и ги притиснаха на тротоара. Сини светлини ярко проблясваха на покрива на полицейска кола. Цилиндрите й изреваха, гумите изсвириха и тя закова на място тридесетина метра пред тях.

— РИЧЪРДС! БЕНДЖАМИН РИЧЪРДС — гласът отекваше, усилен от мегафона.

— Колата ти… направо… виждаш ли я? — Елтън едва си поемаше дъх.

Силуетът на колата смътно се открояваше в тъмнината. Елтън я беше паркирал добре, под няколко брези до едно изкуствено езеро. Полицейският автомобил отново изрева, задните му колела оставиха две прави черни линии от гореща гума по асфалта, когато ускори, а бензиновият му двигател виеше, непрекъснато увеличаващ оборотите. Колата удари бордюра, подскочи и фаровете й за миг полетяха нагоре, а после отново се насочиха право в тях.

Ричърдс се обърна с лице към машината. Изведнъж се усети съвсем спокоен, почти безчувствен. Измъкна пистолета на Брейдли от джоба си, докато отстъпваше назад. Други ченгета не се виждаха. Само този. Колата ревеше срещу тях, понесла се по голата октомврийска пръст на парка, а колелата й изтръгваха огромни късове черна земя и ги изхвърляха назад.

Стреля два пъти в предното стъкло. То се напука, но не се счупи. В последния момент скочи настрани и се претърколи. Сухата трева притисна лицето му. Изправи се на колене и стреля още два пъти в задното стъкло. Без да намали, колата направи обратен завой, занесе настрани и отново полетя напред, а сините й светлини превърнаха нощта в безумен кошмар от побеснели сенки. Тя преграждаше пътя на Ричърдс към паркираната му кола, но Елтън беше отскочил на другата страна и сега трескаво сваляше кабелите от вратата.

От прозореца на полицейския автомобил някой се бе показал до кръста. Плътен, оглушителен, насечен звук заля тъмнината. Автомат. Куршуми разораха почвата около Ричърдс. Пръст полетя към лицето му и засипа челото му. Той коленичи сякаш за молитва и стреля още веднъж. Този път на стъклото се появи малка дупка. Но колата вече беше над него… Ричърдс отскочи вляво и стоманената броня удари левия му крак, премаза глезена му и го захвърли по очи на земята.

Пренатоварен, двигателят дрезгаво изпищя, когато машината направи втори обратен завой. Фаровете й отново го заслепиха и превърнаха всичко в свръхконтрастен черно-бял негатив. Ричърдс се опита да се изправи, но глезенът му не го държеше.

Поемаше въздух на големи жадни глътки и наблюдаваше приближаващото се чудовище. Предметите станаха огромни, нереални. Адреналинът го потопи в някакъв делириум, в който всяко движение беше забавено, целенасочено, предварително изчислено. Приближаващата кола приличаше на голям ослепял бик.

Отново изтрещя автоматът и този път един куршум прониза дясната му ръка и го повали настрани. Тежкият автомобил се опита да завие и да го прегази и за момент Ричърдс съвсем ясно видя човека зад волана. Стреля още веднъж и стъклото на вратата хлътна навътре. Колата бавно се завъртя, заора в пръстта, преобърна се настрани, после изведнъж се изправи на предницата си, стовари се върху покрива си и легна настрани. Двигателят се задави и млъкна. В неочакваната шокираща тишина ясно се чуваше пращенето на полицейското радио. Ричърдс не можеше да се изправи на крака и запълзя към колата си. Паракис вече беше вътре, опитваше се да запали, но в паниката си явно бе забравил да отвори дюзите. При всяко завъртане на ключа се чуваше кухото кашляне на въздуха в цилиндрите.

Приближаващи сирени постепенно изпълваха нощта. Ричърдс беше на петнадесетина метра от колата, когато Елтън разбра грешката си. При следващото завъртане на ключа двигателят диво изръмжа и колата се повдигна над земята.