Марша Кенъм - Кръв от рози

— Алекс… О, Дамиен, трябва да го видя!

— Той ще се радва да го чуе. Очевидно една позната нам млада дама е реагирала доста невъздържано, когато е взел необходимите мерки за сигурността й.

— Нима мисли, че още му се сърдя?

— Знаеш ли, вие двамата си приличате много повече, отколкото можеш да си представиш. Съпругът ти се мяташе из кантората ми като тигър в клетка и ме убеждаваше, че щяло да бъде много по-добре за всички засегнати, ако изобщо не се бил дуелирал с Гарнър. Не трябвало да те отвежда чак в Шотландия, щяло да бъде много по-добре, ако изобщо не те бил виждал и докосвал. Естествено аз му заявих, че е напълно прав.

Сърцето на Катрин спря да бие, раменете й увиснаха.

— Затова ли не е дошъл при мен? — попита с пресекващ глас тя. — Затова ли е посетил първо теб?

— Та той не знаеше дори дали наистина си в Дерби!

— Къде другаде бих могла да бъда?

— Забрави ли, че повечето аристократи бързат да избягат по-далече от напредващите варвари?

Дамиен улови брадичката й и вдигна лицето й към своето. Катрин се принуди да го погледне в очите.

— Освен това Алекс не знаеше дали си се представила за съпруга или за вдовица на Рефър Монтгомъри.

— Наистина ли? Значи през цялото време се е съмнявал в мен?

— Откъде е можел да разбере истината? Той участва във всяко сражение, във всички походи.

— Да, но… но той ми обеща, че ще дойде да ме вземе. Даде ми честната си дума. — Очите й отново се напълниха със сълзи. — Дамиен, трябва да го доведеш при мен. Моля те…

— Не мога, Кити. — Той сложи пръст върху устните й, за да задуши протеста й в зародиш. — В момента не знам къде е.

— А как тогава…?

— Той знае къде ще нощувам утре и обеща да дойде там, за да получи отговора ти.

— Отговор? На какво?

— На това. — Дамиен извади от вътрешния джоб на сакото си неколкократно сгънат и запечатан лист хартия.

Теменуженосините очи изстреляха убийствени светкавици.

— Негодник! От половин час ми говориш глупости и ме мъчиш! Защо веднага не ми даде писмото?

Тя изтръгна скъпоценния лист от ръката му и го притисна до гърдите си. После с треперещи пръсти счупи печата.

Мила моя Катрин…

Буквите затанцуваха пред очите й и тя отново притисна писмото до гърдите си. Дамиен сложи ръка на рамото й, за да я успокои.

— Не се притеснявай — пошепна Катрин. — Добре съм.

Той я целуна нежно и отстъпи настрана, за да я остави да прочете писмото.

Мила моя Катрин,

Надявам се Дамиен да те намери здрава и щастлива в родния ви дом. Чухме, че повечето аристократи бягат от нас, но аз бях прещастлив, когато научих от брат ти, че мисис Монтгомъри пребивава в Розууд Хол, докато мъжът й е по работа в колониите.

Някак си не мога да напиша всичко онова, което искам да ти кажа. Липсва ми поетичното дарование на Алуин, за да изразя чувствата си с думи. Затова ще трябва да се задоволиш с това сухо писмо. Откакто ти замина, не е минал и час, без да мисля за теб. Понякога се питам дали женитбата ни не е била само сън, дали не съм те създал в мечтите си, защото толкова силно съм копнял за любов и топлина. Ако сънувам, то не искам никога да се събудя. Ако обаче съм буден, искам и ти да мислиш за мен! Ако иска бог, скоро отново ще бъдем заедно и ще те прегърна.

Катрин прочете писмото втори и трети път. Устните й трепереха.

— Дамиен… Дамиен, трябва да го видя! Ще вземем всички мерки за безопасността му, ще…

— Не, Кити!

— Не ме е грижа за опасността! Ти няма да ми попречиш да те придружа до мястото на срещата!

— Ако твоята собствена сигурност не те интересува, помисли поне за Алекс! — Дамиен улови ръцете на сестра си. — През последните два месеца непрекъснато ми задаваха въпроси за мистериозния мистър Рефър Монтгомъри.

— Какво общо има това с мен?

— Разбира се, че има, и то много. Помисли, Кити — ти си умно момиче и трябва да разбереш. Ти се омъжи за висок, чернокос, забележително красив мъж, който за учудване на всички спечели дуела срещу най-добрия фехтовач на драгуните. След сватбата изчезнахте безследно, а скоро след това в родината си след дългогодишно изгнание се завърна Александър Камерън — висок, чернокос, забележително красив. Поне там да се беше държал по-незабележимо, но не! Точно обратното: за да спаси красивата си английска съпруга, той уби племенника на херцог Арджил, могъщия привърженик на Хановерците! Но и това не е достатъчно — бие се в първите редици на бунтовническата армия, всява ужас и страх сред англичаните, а в Престънпанс води атаката срещу артилерията. Всеки нормален смъртен би отишъл в ада след такова изпитание, а той завладя повече оръдия, отколкото якобитите могат да обслужват. Оттогава не само членовете на клана Кембъл, но и червените мундири горят от желание да заловят и убият Александър Камерън. Арджил е удвоил наградата за главата му и даже е наел професионален убиец. Всички врагове на мъжа ти искат само едно — да открият слабото място в привидно непроницаемата му защита.