Амбър Кей: Джена

Джейсън бе тъй шокиран, че кръвта застина в жилите му. Ди Понти? Агент на Наполеон? Това почти не беше за вярване, но лека-полека нещата започнаха да идват на мястото си: онзи особен поглед, който Ди Понти му бе хвърлил в Брюксел, присъствието му тук. Но сега нямаше време да се отдава на размишления. В най-лошия случай Ди Понти щеше да знае, че той не е френски агент. В най-добрия случай графът щеше да се усъмни в препоръките на Джейсън, а той не искаше да се излага на такъв риск.

Трябваше да си тръгне, преди да е пристигнал Ди Понти, но първо…

Ето това му беше безкрайно неприятно — да намеси и Джена в тази отвратителна бъркотия. Все пак нямаше да спомене името й, но се налагаше да прикрие следите си. В момента тъкмо един дуел заради жена щеше да му бъде от полза. Това щеше да ги накара да се усъмнят в думите на Ди Понти, когато се появеше със своите сведения за миналото на Джейсън. Защото Джейсън не се и съмняваше, че графът ще го направи и че сведенията му ще представляват голяма опасност за него. Много вероятно бе на бала на херцогинята на Ричмънд Ди Понти да е узнал за истинската му самоличност.

И тъкмо в този решаващ момент бе много важно хората от креолската фракция, подготвяща освобождаването на Наполеон, да не се усъмнят в него. Не биваше да се досетят, че техният заговор е известен на Английското вътрешно министерство. В противен случай те щяха да променят плановете си и неговата мисия щеше да пропадне напълно. На всяка цена трябваше да предотврати това.

Като придоби тъжно изражение, Джейсън рече:

— Бих искал да остана, Николас. За мен би било чест да се срещна с един от приближените хора на Наполеон, но вече имам една уговорена среща. Не знаех, че ще се забавя толкова много при теб.

Жиро кимна.

— Някой друг път, а?

Точно сега му е времето.

— Надявам се. Трябва да се дуелирам в зори и се надявам, че няма да ми се наложи набързо да напусна Ню Орлиънс.

— О! — Жиро се надигна от креслото си и впери поглед в Джейсън. — Как така? Мислех, че дуелите изобщо не ти харесват.

— Истина е, Но още по-малко ми харесва някой да петни името на жената, която обичам.

— Ахааа… много правилно.

Джейсън отпи глътка бренди и мрачно се усмихна.

— И аз така мисля.

— Ще ти трябва ли секундант или вече имаш?

В това беше проблемът. Джейсън нямаше особено желание да се сдобива със секундант, но местният етикет изискваше двамата с Ди Понти да имат секунданти.

— Нямам.

Жиро се пресегна над малката махагонова маса, която ги разделяше, и приятелски тупна Джейсън по рамото.

— Аз ще ти бъда секундант. В края на краищата ние искаме да живееш, за да ни помагаш.

— И аз имам намерение да живея достатъчно дълго, за да го сторя. — Той не искаше Жиро веднага да разбере с кого ще се дуелира. Ди Понти щеше да пристигне тук всеки миг, а на Джейсън нямаше да му хареса той и Жиро да обсъждат бъдещия дуел в негово отсъствие. — Колкото до това да бъдеш мой секундант, приемам и ти благодаря. А утре ще дойда отново и преди да съм изпил голямо количество от прекрасното ти бренди, ще обсъдим подробностите.

Джейсън знаеше, че това обяснение е доста неубедително, но бе успявал да се справи и в по-тежки ситуации. За да подчертае, че няма време, той извади златния си джобен часовник и го погледна.

— Трябва да тръгвам, иначе ще закъснея. — Усмихна се многозначително на Жиро. — Нали знаеш какви са жените?

— О-о, да — кимна с разбиране Жиро. — Те са прекрасни създания, но обикновено са прекалено взискателни.

Той така естествено прие извинението му, че Джейсън изпита истинско облекчение. И побърза да се сбогува.

После закрачи по Шартр Стрийт и започна да си подсвирква фалшиво. С малко късмет всичко щеше да се подреди идеално. Дори това, че Жиро щеше да му стане секундант, можеше да му бъде от полза. Креолът сам щеше да види какви враждебни чувства изпитват един към друг Джейсън и Ди Понти.

Докато Джейсън разговаряше с Николас Жиро, Джена обясняваше на Алфонс защо е необходимо да разбере къде ще се състои дуелът между Джейсън и Ричи.

— Алфонс — подхвана тя с най-убедителния си тон, — не ме интересува какво си мислиш. Ти си мой слуга. И като такъв ще вършиш онова, което аз ти наредя, а аз ти нареждам да ми кажеш на кое място се дуелират местните хора.

— Не мога да ви кажа, милейди — с обичайната си упоритост повтаряше Алфонс. — Прекалено добре ви познавам. Вие ще отидете там.

За четвърти път поклати отрицателно глава и стисна устни.