Амбър Кей - Джена

Джена се обърна и тръгна към вратата. Но тя се отвори, преди да стигне до нея.

Джейсън беше дошъл! Нейният любим беше тук. От сърцето й сякаш се смъкна огромен товар, краката й станаха леки като крила.

Но на вратата се появи Майкълс.

— Ъхъ — покашля се той. — Граф Ди Понти.

Лицето на Джена помръкна, стана й тежко. Внезапно лумналата надежда угасна.

Ричи. Сигурно бе дошъл да я укорява, че снощи толкова рано си бе тръгнала. Е, очакваше го неприятна изненада. Тя повече нямаше време за неговите хлапашки номера нито днес, нито когато и да било.

Ами ако Джейсън се появеше сега? Двамата не трябваше да се срещнат. Да ги остави да се срещнат беше все едно да налива масло в огъня. Впила пръсти в полите на пурпурната си муселинена рокля, Джена си помисли, че Ричи сигурно ще познае Джейсън. Трябваше да се отърве от него.

С глас, студен като ромолящия навън дъжд, тя каза:

— Какво искаш, Ричи?

— Онова, което искам… — той изчака да се затвори вратата, — е едно обяснение. — Лицето му се промени. В очите му се появи смъртоносен блясък, устните му се разтеглиха и оголиха зъбите. — Повече няма да търпя това, Джена. Къде изчезна снощи? Казах ти да се сближиш с нашите креолски приятели и говорех съвсем сериозно. А ти просто изчезна.

Джена усети, че той става опасен. Желанието й да се отърве набързо от него, за да отиде при Джейсън, се изпари. Ричи винаги си беше много непостоянен, но никога не бе го виждала да се променя така бързо. Тя отстъпи крачка назад.

Дори преди онази неприятна случка в Брюксел, когато той се бе нахвърлил върху нея, бе доловила някои предупредителни знаци. Сега започна да й се струва, че има нещо зловещо в упоритото му желание да бъде приет от общността на креолите. Дали тук не се криеше нещо повече от желанието на един суетен младеж да се движи сред привилегировано общество? Но какво точно се надяваше да постигне Ричи? И какво ли очакваше от нея?

— Зададох ти въпрос, Джена! Къде беше?

Той сякаш не говореше, а съскаше и от това по гърба й полазиха студени тръпки. Джена отново отстъпи назад, за да го избегне.

Прекалената му настойчивост й се струваше странна. И тя определено нямаше никакво намерение да отговори на въпроса му. Не смееше да му каже за Джейсън.

Като се премести така, че един стол да остане между двамата, Джена попита внимателно, с престорено безгрижие:

— Защо е толкова важно да се сближа с тези хора и да ме приемат в тяхната среда?

Той спря и очите му се присвиха. Под критичния й поглед Ричи отново се превърна в ленив денди, пълните му устни се разтвориха в усмивка, безупречно пригладената му коса лъщеше, облеклото му не подхождаше на тази фасада. Джена премигна, чудейки се дали не е изгубила разсъдъка си.

Той зае по-нехайна поза, опря ръка на хълбока си, единият му крак бе леко свит в коляното. Но говореше тихо и отчетливо:

— Прекалено много подтекст откриваш в думите ми, cara mia. Аз само настоявам да се сближиш с тези хора, защото се притеснявам за щастието ти, не можеш да се сприятелиш с никого, щом си отиваш, преди да е започнало веселието. — Погледът му я пронизваше. — След онова, което се случи в Брюксел, ти не си на себе си.

Джена бе напрегната. Можеше да се закълне, че зад неговата загриженост се крие нещо друго. Той беше студен и себичен като змия, затова беше сигурна, че просто увърта; не искаше да отговори на въпроса й. Точно както тя бе избягнала да отговори на неговия въпрос. Но тя също така знаеше, че Ричи няма да й каже истинската причина, която го караше да бъде толкова настоятелен. И двамата бяха стигнали до задънена улица.

И двамата знаеха, че никой от тях няма да задоволи любопитството на другия, но преди Джена да успее да измисли някакъв начин да го накара да си тръгне, на вратата се почука.

— Да — обади се тя.

Появи се Майкълс.

— Мистър Гастон Евърли, мадам.

Преди да успее да довърши думите си, Джейсън вече бе вътре. Ричи грациозно се врътна на токовете си.

— Вие!

В гласа му прозвучаха обвинителни нотки.

— Цял-целеничък — с язвителен тон отвърна Джейсън и пресилено се поклони. Когато вдигна лице, устните му бяха свити, а сбърчените му вежди образуваха права линия. — Доколкото си спомням, казах ви да стоите по-далеч от контесата.

Ричи го изгледа насмешливо и сложи ръка върху дръжката на своя colchemarde.

— Ще правя каквото ми хрумне, а на мен ми харесва да прекарвам времето си с моята годеница.

Джейсън мигновено погледна Джена.

Тя заклати глава в знак на отрицание, но бе достатъчно умна, за да замълчи в този момент. Нейните въпроси вече бяха вбесили достатъчно Ричи, още малко му трябваше и щеше да покаже цялата си злоба.