Амбър Кей - Джена

Джена знаеше, че той я желае, въпреки всичко. Усещаше как пръстите му потрепват. Щом не можеше да му докаже, че го обича, щеше да го прелъсти. Той нямаше да има друг изход, освен да се люби с нея.

— Докосни ме — тихо и властно прошепна тя. — Искам да се любя с теб. — Преглътна, не беше сигурна, че ще може пак да произнесе тези думи, но се реши да го стори. Най-важното нещо в момента беше да пробие бариерата, която той беше издигнал между тях.

— Джена, недей — простена той, изпълнен с желание да я прегърне, но все още се сдържаше. После всичко щеше да свърши и тя щеше да го остави. Щеше да се омъжи за своя граф, макар че беше казала друго.

Когато усети, че съпротивата му отслабва, тя пристъпи още малко напред. Ръцете му се свиха в лактите и това й позволи да притисне тялото си към неговото и да го накара да я прегърне.

— Толкова ми е хубаво с теб, Джейсън!

От думите й направо му се зави свят. Как можеше да продължава да се съпротивлява?

— Престани, Джена. Не е необходимо да ми доказваш нищо. Ти не ми го дължиш.

Защо беше толкова упорит? Джена не знаеше дали ще може да продължава да се държи така предизвикателно, след като той изобщо не я окуражаваше. Срамуваше се от дързостта си и цялото й лице беше пламнало, а и всеки момент можеше да се появи някой.

Слаб лунен лъч проникна през клоните над главите им и тя успя да зърне лицето на Джейсън. Чертите му бяха разкривени от желание и копнеж и — тя можеше да се закълне в това — от любов. Това я подтикна да продължи. Щеше да направи всичко възможно, за да разруши бариерата, която ги разделяше, дори ако беше необходимо, щеше да го прелъсти тук, на това място.

— Джейсън — промълви тя, като завираше лице във врата му, — смятам да се любя с теб тази нощ, тъй че престани да се съпротивляваш. И двамата ще бъдем много по-щастливи след това.

Той изстена. Устните й докосваха горещата му кожа и това го подлудяваше, а ръцете й вече го галеха под доминото. Може би трябваше да приеме онова, което тя така явно му предлагаше. Може би тогава щеше да разбере, че не го желае като любовник и щеше да го остави на спокойствие. Може би той дори щеше да надмогне чувствата си към нея.

Джейсън се засмя — мъчителен звук, който отекна в тишината на нощта. Никога нямаше да може да я забрави, колкото и да се опитваше да се самозалъгва. Но пък щеше да я има за последен път, да я притисне до сърцето си за последен път. И най-важното беше, че би могъл да си представя, че тя го обича.

Каква жестока илюзия!

Когато дойде на себе си след Ватерло, той въобще не очакваше такова нещо. Тогава беше сигурен, че тя никога повече няма да го желае така силно, така невъздържано. Дали не беше сбъркал? Дали преценката му не беше погрешна? Дали съвсем без причина не беше превърнал последните осем месеца от живота си в същински ад?

Джена така се извиваше в прегръдките му, че сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите. Сякаш напълно изгуби здравия си разум, с всички сили се стараеше да се овладее, защото иначе щеше да я хвърли на тревата и да я обладае. Всеки миг щеше да се предаде и вече не беше достатъчно на себе си, за да го осъзнае.

— Джейсън — промълви тя, като докосваше устните му с устни и го гъделичкаше с езика си, — искам да се любя с теб. Ела с мен у дома.

Думите й сякаш долитаха до него отдалеч, цялото му тяло се отдаваше на удоволствието от нейното докосване. Защо трябваше да продължава да се съпротивлява? Джена го желаеше или поне много убедително се преструваше, че е така.

Той направи своя избор. Отлепи устни от нейните:

— Отиваме в моята къща. Слугите вече са се прибрали по домовете си.

Хвана я за ръка и я поведе към реката и Леви Стрийт. Караше я да върви бързо.

Сърцето на Джена преливаше от радост, задето най-после бе успяла да го убеди в своята искреност, и тя се стараеше да върви колкото може по-бързо.

— Да отидем у нас. По-близо е.

Джейсън я погледна косо, което тя не можа да разгадае.

— Непослушно момиче. Ще се постарая да бъде прекрасно, дори това да ми отнеме цялата нощ, дори и утрешния ден.

Джена се усмихна и си помисли, че всичко отново е както преди.

— Аз не се и съмнявам, че ще е прекрасно.

Този път той леко се усмихна, устните му едва-едва потрепнаха. Колкото и да бе потиснат от неприятните чувства, които тя го беше накарала да изпита, Джейсън все пак бе доволен, че тя е запазила чувството си за хумор.

— Отиваме в моята къща, защото не бих искал да подлагаме на риск репутацията ти, пък и Майкълс няма да си легне, докато не е сигурен, че си си у дома.