Амбър Кей - Джена

С една ръка сграбчи гънките на доминото му, с другата го прегърна през врата, принуждавайки го да свие ръцете си в лактите или да я събори на земята. Здраво се вкопчи в него.

Повя лек ветрец, разлюля гъстите клони на върбата и под тях проникна мъничко лунна светлина. В оскъдното й сияния Джена впери поглед в него и там видя само грубото отражение на собственото си лице. Смелостта й почти се стопи, тогава устните му се разтегнаха в горчива усмивка и тя разбра истината. Джейсън я обичаше, но против волята си.

— Обичам те, Джейсън Маклена. Искам да се любя с теб. — Произнесе отчетливо тези думи, следейки за всяка промяна по лицето му.

Той се засмя — хриплив, мъчителен звук, който се изтръгна някъде дълбоко от гърдите му.

— Не лъжи и себе си, и мен. Усетих как потрепера, когато те докоснах на маскения бал. Ти обичаш мъжа, който бях преди Ватерло и дори тогава не искаше да се омъжиш за мен. Сега, когато съм обезобразен, ми предлагаш любовта си от съжаление.

Неговото отвращение от себе си я накара да ахне, но после на лицето й се появи усмивка и надеждата, която никога не беше я напускала истински, отново засия. Той се страхуваше, че ще й се стори отблъскващ. Това беше всичко. Е, тя щеше да му покаже друго. Не след дълго щеше да се люби с него, докато най-после не му стане съвсем ясно, че именно него обича и никой друг — с тялото и с душата си.

Толкова нежно му се усмихна, че дъхът му секна, а после посегна и прокара пръст по едната му вежда, заобиколи черната превръзка върху лявото му око и стигна до високата му скула и твърдите устни. Пръстът й ги погали и се притисна върху тях.

— Да не съм те чула повече сам да се принизяваш така. Потреперих, защото си помислих, че не ме обичаш и че ще трябва да понасям докосването ти, но никога повече няма да имам любовта ти. Само ти единствен се притесняваш, че си загубил едното си око. За мен ти си по-достоен от всички останали мъже, които познавам.

Джейсън въздъхна, но една мъничка част от сърцето му полека започна да се отпуска. Само да можеше да й повярва, че говори истината и че не го съжалява! Не искаше да го съжалява. Не можеше да го понесе. По-скоро щеше да напусне Ню Орлиънс, без да довърши мисията си, отколкото да използва съжалението й, за да я привърже към себе си.

Джена видя скептичната гримаса, която се появи на лицето му. Е, тя имаше на разположение цялата нощ, за да го убеди, че говори истината.

Надигна се и го целуна. Джейсън не реагира, стоеше неподвижно като статуя и тя още по-плътно се притисна към него. Пак нямаше никаква реакция.

Бавно, с пълното съзнание, че трябва да действува внимателно, Джена го целуна отново. Прегърна го и дланите й започнаха да разтриват стегнатите мускули на гърба му. После пръстите й пролазиха надолу по гръбначния му стълб, докосвайки нежно всеки прешлен, и достигнаха до кръста му.

Очите на Джейсън се разшириха от удивление. Тя се държеше така предизвикателно, че чак слабините го заболяха. Но сърцето го болеше още по-силно. Искаше му се именно така силно да го желае, но се страхуваше да се надява на това. Чувственото нападение бе повече, отколкото можеше да понесе. За последен път щеше да опита да я убеди да го остави. Сложи ръце на раменете й и я отдалечи от себе си.

Джена се стъписа, че я отблъсква точно в този момент, дъхът й секна. Защо го беше направил? Тя знаеше, че я желае.

— Наситил съм се на физическите ти съблазни, Джена. Те не значат нищо за мен, когато сърцето ти не ми принадлежи.

Така я заболя от неговите думи, че в очите й блеснаха сълзи. Толкова много грешки беше направила. Сега трябваше да ги поправи, защото добре знаеше, че няма да има друг шанс.

— Обичам те, Джейсън. Винаги съм те обичала.

Вторачи се в нея, лицето му беше разкривено от чувствата, които не можеше да овладее. Не беше възможно и толкова лесно да приеме тези обяснения в любов. Нямаше да може да понесе някой ден тя отново да му каже, че любовта не е всичко.

— Но някога за теб честната дума беше по-важна от любовта.

Джена не можеше да отрече това. Беше самата истина.

— Някога. Но не и сега. Обичам те повече от честта си. Повече от живота.

— Иска ми се да ти вярвам.

Тези жестоки и сурови думи болезнено пронизаха сърцето й. Тя скри треперещите си ръце под наметалото и се постара да потисне мрачните си опасения. После посегна, хвана ръцете му и ги сложи върху раменете си.

— Искам да се омъжа за теб.

Беше решена да го убеди в това, макар че ръцете му така вдървено и неподвижно стояха върху раменете й, че не оставаше никакво съмнение, че не й вярва.