Амбър Кей - Джена

И способна ли беше тя да обича мъж с едно око? Беше забелязал как цялото й тяло потръпва на бала и знаеше, че тя не може да понася докосването му. Сега му предлагаше да се омъжи за нея само защото го съжаляваше. Точно от това се страхуваше. Не можеше да понесе съжалението й. Но о, какво щастие, ако тя наистина го обичаше и наистина бе решила да се омъжи за него след Ватерло и преди да види колко е обезобразен.

Джейсън хрипливо се изсмя на безумието си.

— Преди ти не искаше да се омъжиш за мен, а сега, когато останах с едно око, ми говориш друго. Затова помолих Уелингтън да ти каже, че съм мъртъв. Не исках да ме съжаляваш.

— Да те съжалявам ли? Аз не те съжалявам. В теб няма нищо, което да е достойно за съжаление. Че какво, като си загубил едното си око? Само ти се вживяваш в това. На мен ми е все едно.

Трябваше да го убеди в своята искреност. И за това имаше само един начин. Трябваше да го обича много, докато му олекне на сърцето. Трябваше да му докаже, че за нея той е същият човек, в когото се бе влюбила някога в Париж.

Джена се изправи на пръсти, посегна и привлече главата му към себе си, за да го целуне. Кожата му беше студена и влажна поради нощния въздух, а после бавно започна да се стопля под настойчивите й устни.

Джейсън с желание се остави в ръцете й, но когато телата им се докоснаха, цял затрепери и се опита да се отдръпне. Джена се вкопчи по-здраво в него, усещайки, че това е единственият й шанс да го убеди, че тяхната любов е силна и жива дълбоко в душите им.

Джейсън знаеше, че трябва да се изтръгне от прегръдката й, преди тя да е успяла така плътно да се притисне в него, че да го накара да забрави всичко друго. Но тя така силно се бе вкопчила, че само със сила можеше да я отблъсне от себе си — нещо, което той просто не можеше да направи.

С всяка секунда му беше все по-трудно да мисли за каквото и да било друго освен за Джена, която го целуваше така страстно, че всичко останало губеше смисъл и изчезваше в небитието. Джейсън вдъхваше аромата й, спомняше си за другите случаи, когато той направо го бе подлудявал. Усещаше как заоблените й гърди се притискат към неговите дори през дрехите.

Джена беше част от неговата душа. Цял живот можеше да бяга от любовта си към нея и пак нямаше да избяга достатъчно надалеч. Беше изгубен и го знаеше.

През тези няколко прекрасни секунди той щеше да си позволи да мисли, че онова, което му казваше тялото й, е истина. Само за един кратък миг щеше да си позволи да я обича с цялото си същество. Обзет от страст, изпълнен с чувство за поражение, Джейсън обви ръце около нея и с всички сили притисна към себе си гъвкавото й тяло.

Джена се наслаждаваше на неговото отдаване. Вплете пръсти в косите му и го целуна. Усети дъха на брендито, което той вероятно бе пил малко по-рано. Усещането бе толкова възбуждащо, че стомахът й се сви.

Съвсем леко отдръпна устните си от неговите и промълви:

— Позволи ми да те обичам, Джейсън.

Джейсън се олюля под напора на тези думи. Сигурно нямаше предвид онова, за което той си мислеше. Да го целува в тъмното беше едно, но да се люби с него… мъж, който дори не можеше да вижда добре… не, тя сигурно не искаше това.

Но ако все пак беше така, то се дължеше на страстната й натура, която той така добре познаваше. Сигурно беше замаяна от физическото усещане за тяхната близост. Това беше единствената причина да му каже такова нещо. Но дори логиката не можеше да намали болката, която му причиниха думите й. Той беше луд да издава така чувствата си.

Откъсна устните си от нейните.

— Не ме изкушавай. Ти сама не знаеш какво говориш.

Объркана от това, че той я отблъсна от себе си, Джена опря ръце на гърдите му, за да запази равновесие. Усети как бързо се надигат и спускат гърдите му, а под дясната й длан сърцето му яростно биеше.

— Знам, Джейсън. Искам да те любя, както ти си го правил с мен много пъти.

Той простена и я отблъсна пак от себе си, ръцете му я държаха за раменете и й пречеха да се върне в прегръдките му. Беше невъзможно да направят това, което тя предлагаше. Той нямаше да й позволи да му отдаде тялото си от съжаление, а тъкмо това щеше да стане в края на краищата. А Джейсън беше горд и нямаше да може да го понесе.

Продължаваше да я държи далеч от себе си и Джена усети, че я пронизва страх. Той щеше да я изостави. Трябваше да го задържи. Знаеше, че Джейсън я обича, иначе не би реагирал така всеотдайно на целувката й. Отчаянието я подтикваше да действува.