Амбър Кей - Джена

Той съвсем искрено бе смятал, че за една жена любовта би трябвало да бъде по-важна от честната дума. И точно сега Джена искаше от него да даде предимство на личната си сигурност и на любовта им и да постави репутацията си на второ място, което означаваше тя да бъде съсипана напълно, тъй като нямаше да се срещне с Ди Понти. Ако се позамислеше още малко, трябваше да признае пред себе си, че тя сега иска от него точно това, което някога той бе искал от нея.

— И кой би могъл да каже — повтори той като ехо. — Аз мога само да те помоля да приемеш моето желание да удържа на думата си по-добре, отколкото аз приех твоето при подобни обстоятелства. — Посегна и леко я погали по бузата. — Ако смятах, че има и най-малката опасност Ди Понти да ме нарани, нямаше да се срещна с него. Но аз съм сигурен, че много по-добре от него боравя с шпагата, макар че той така храбро я размахва под носа ми. — На устните му се появи предизвикателна усмивка, очите му блеснаха. — Може би смяташ, че съм прекалено сигурен в себе си. Но аз не мисля, че е така.

Джена леко обърна глава и целуна дланта му, която продължаваше да я гали по лицето. Знаеше, че ще трябва да се задоволи с този отговор. Така както той се бе примирил с нейния отговор, даден преди Ватерло.

— И никога не забравяй, че те обичам, Джейсън.

Джейсън отпи глътка от брендито, което му бе поднесъл домакинът на къщата, и си спомни за любовното признание на Джена. Почти беше склонен да се откаже от срещата с Ди Понти в зори. Едва ли неговите действия в Ню Орлиънс щяха да окажат някакво влияние върху истинската му самоличност. А ако се откажеше да се бие с онзи негодник, щеше да направи истински подарък на Джена.

— Гастон — обади се Николас Жиро и прекъсна размишленията на Джейсън, — не смяташ ли, че имаме чудесно месторазположение?

Джейсън застана нащрек. Сега не беше време да мисли за Джена и за дуела. Съсредоточи вниманието си върху човека, с когото говореше. Николас Жиро беше богат филантроп, член на креолската общност, бивш кмет на Ню Орлиънс. Сега се бе превърнал в банкер и в главната движеше сила на малката група креолски мъже, твърдо решени да освободят Наполеон от остров Света Елена. Двамата с Джейсън тъкмо бяха обсъждали въпроса за местоположението на Бонапарт.

— Извини ме, Николас. Не схванах последните думи. Наслаждавах се на прекрасното ти бренди.

Жиро се поизправи в голямото си, тапицирано с кожа кресло и се засмя.

— Това, разбира се, е френско бренди.

Оценявайки остроумието му, Джейсън тихо каза:

— Че какво друго ще е?

И двамата се засмяха. Джейсън опъна краката си пред камината, където се намираше неговото кресло.

— Както казах — продължи Жиро, — възнамерявам да построя къща за Наполеон на отсрещната страна на тази улица. Шартр Стрийт номер 124 ще остане в историята като последната резиденция на императора.

— Много подходящо място — каза Джейсън и вдигна чашата си. — За Наполеон и за успеха!

Двамата отпиха. С нехаен жест Джейсън постави своята чаша на кръглата махагонова маса. Всеки миг щеше да научи как и кога Жиро ще освободи Наполеон от остров Света Елена и трябваше да внимава да не изглежда прекалено нетърпелив.

— Предполагам, че ще имаш достатъчно време да построиш къщата.

Жиро доволно се усмихна.

— Капитан Доминик Ю, от чиито способности дори Андрю Джаксън се възхищава, ще избере малка група мъже, за да освободят Наполеон. Докато се върнат тук, къщата ще е готова. — Той сви рамене. — Или пък императорът ще остане тук, докато я построя. За мен ще бъде чест да го приема под собствения си покрив.

Най-после Джейсън имаше и последните сведения, които му трябваха. Изпита ликуващо задоволство, сякаш хубавото питие го бе ударило в главата. Но трябваше да продължава да играе ролята си.

— Николас, ти си истински гений.

— Аз съм богат човек, който вярва в онова, за което се бореше Наполеон. Но ние имаме и още по-голям късмет, приятелю.

Джейсън повдигна вежди, питайки се дали ще трябва да свърши още нещо, преди да приключи мисията си тук. Все пак човек никога не знаеше дали някое дребно сведение няма да се окаже безценно.

— Така ли?

— Граф Ди Понти скоро ще дойде тук. Бих искал да се запознаеш с него. Той е доверен агент на Наполеон и може да ни окаже безценна помощ в нашето начинание. Отначало ние се съмнявахме в него; пристигна наскоро, и то с годеницата си. Но той ни обясни, че много скоро тя ще ни докаже колко е полезно присъствието й тук. Макар че нейното нежелание да се движи в обществото ни кара да се съмняваме в думите му. Затова ни трябваше толкова дълго време. Все пак — банкерът отпи още една глътка от чашата си — сега той е един от нас.