Амбър Кей - Джена

Джейсън не знаеше дали да вярва на мълчаливия знак, който му направи тя, но това не му попречи да побеснее от гняв. Макар да смяташе, че е най-добре да даде пълна свобода на Джена, за да си намери друг мъж, не така обезобразен като него, все пак нямаше никакво намерение да я отстъпи на този негодник.

Едното ъгълче на устата му презрително се повдигна, когато погледът му спря върху ръката на Ричи, стиснала дръжката на шпагата.

— Така опипвате това оръжие, сякаш знаете как да го използвате. Да не би да възнамерявате да изпълните заплахата, която ми отправихте на бала на херцогинята на Ричмънд?

В очите на Ричи се появи жесток блясък.

— Аз не се дуелирам с инвалиди.

Джейсън пламна.

— Страхливец.

Ричи се обиди. Раменете му се сгърбиха, ръката му, стиснала дръжката на шпагата, побеля.

— Вземете си думите назад.

Джейсън високо се изсмя и това беше толкова обидно за Ричи, че той трябваше да е истински страхливец, за да не реагира с нова покана за дуел. Но Джейсън го предизвика още повече.

— Вие се страхувате.

Джена ги слушаше, обзета от ужас. Защо ли Джейсън дразнеше така Ричи? Не можеше да не разбере, че дори такъв малодушен мерзавец като него нямаше да издържи на подобна обида, без да отвърне. Тя пристъпи малко напред и почти успя да застане между двамата разгневени мъже.

— Моля ви…

— Е, Ди Понти? От сто километра се вижда, че сте страхливец — обади се Джейсън и по този начин попречи на Джена да продължи.

Тя ахна, но преди да успее да се намеси, Ричи кресна:

— Достатъчно. Ще те убия по всяко време и с каквото оръжие си избереш, пале такова.

— Шпаги. Утре в зори — с готовност отговори Джейсън. — Моят секундант ще се свърже с вашия.

— Готово. — Ричи тракна с токове и хвърли злобен поглед на Джена. — Ще се върна, за да продължим нашия разговор. — Закрачи наперено и като мина покрай Джейсън, поспря, за да му каже натъртено: — Колкото до вас, ще ви накарам да млъкнете веднъж завинаги.

Не напразно Джена се бе страхувала. Ричи и Джейсън щяха да се дуелират, а тя знаеше, че Ричи е способен на всичко, за да победи… дори на измама.

Стомахът й се сви от страх, направо й се повдигаше. Вече бе живяла с мисълта, че Джейсън е мъртъв, нямаше да може да понесе още едно такова жестоко изпитание. Погледна към него, очаквайки да види, че е огорчен от случилото се, но той изглеждаше доволен.

Втурна се към него.

— Как можа да се държиш така пренебрежително с него? Той ще те убие!

Джейсън се навъси. Тя може и да го обичаше, както твърдеше, но смяташе, че е неспособен да се справи с този червей Ди Понти. Под напора на съмненията задоволството му изведнъж се стопи.

— Ти не си много сигурна в моите способности.

Джена сграбчи реверите на сакото му и рече:

— Тук не става въпрос за теб. Колкото и добре да се биеш, Ричи ще си послужи с подлост и ще те победи. Той е такъв. Не можеш да му имаш доверие.

Надникна в кафявите й очи и зърна ужаса, който Джена дори не се опитваше да прикрие. Още една малка част от емоционалната бариера, която той бе издигнал между двамата, рухна. Много бе вероятно тя да го обича достатъчно, за да се съгласи веднъж завинаги да се отрече от обещанието, дадено на Луиджи.

Джейсън нежно отмахна ръцете й, които бяха вкопчени здраво в реверите му.

— Джена, Ди Понти може да ме нарани само ако уреди и някой друг да ме нападне, докато се бием или веднага след това. Направи ли това, рискува да съсипе репутацията си. Значи няма опасност за мен.

— О, Джейсън, ти си толкова честен и изобщо не разбираш, че за Ричи да те нападне от засада е едно нищо. Той е непочтен човек.

Джейсън притисна ръцете й до сърцето си. Тя наистина се страхуваше за него и той не искаше да й причинява болка, но ето че най-после прозря колко много означава всичко това за нея.

— Джена, заради теб бих искал да си взема обратно думите, които го накараха да ме предизвика, но не мога. Не мога и да се откажа. Няма да го преживея.

Вдигна поглед към него и забеляза решителната извивка на веждите му, както и стиснатите му устни. Нямаше да промени решението си. Отдръпна ръцете си от неговите и от треперещите й устни се изтръгна невесел смях.

— Ти си така решен да се оставиш в ръцете на съдбата и да се срещнеш с Ричи, както бях някога и аз. И кой би могъл да каже кой от двама ни е по-голям глупак, като поставя честта си над всичко останало?

Истинността на тези думи порази Джейсън като светкавица. До този момент той нямаше представа защо Джена е била толкова твърдо решена да се омъжи за Ди Понти. Сега, след като тя така кратко и ясно му подсказваше колко си приличат двата случая, Джейсън бе принуден да преоцени някогашното мнение, когато й бе казал, че трябва да измени на дадената дума.