Амбър Кей - Джена

За Джена всичко това щеше да бъде забавно, ако животът на Джейсън не бе заложен на карта. Онова, което се готвеше да каже, бе ужасно и щеше да й причини болка, но мъжът, когото обичаше повече от всичко на света, бе в опасност.

Бавно и натъртено произнесе:

— Ще ми кажеш или ще се наложи да напуснеш службата си при мен.

— Милейди! — По лицето му се изписаха едновременно неверие и мъка.

Това бе гибелно за Джена. Тя припряно пристъпи напред и умолително хвана Алфонс за ръкава.

— Моля те да ме извиниш. Но аз знам, че Ричи ще причини зло на Джейсън. Трябва да бъда там.

В очите на Джена имаше толкова мъка, че Алфонс се предаде. Той наведе побелялата си глава.

— На площад „Сейнт Антъни“, точно зад катедралата.

Тя въздъхна с облекчение.

— Благодаря ти.

А после, преди Алфонс да успее да възрази, напусна стаята. Набързо се преоблече в тъмнокафява рокля, а отгоре си сложи черно наметало. Щеше да присъства на дуела, но нямаше намерение да привлича вниманието върху себе си.

След не повече от петнайсет минути тя заслиза по стълбите, като оправяше качулката си, за да скрие по-добре косите си. Тъкмо бе стигнала до последното стъпало, когато Алфонс изникна пред нея.

— О! — възкликна тя, тъй като не беше очаквала да срещне някого на това място. Подпря ръце на хълбоците си и рече: — Какво правиш тук?

С непреклонен израз Алфонс заяви:

— Идвам с вас, милейди. По това време на нощта не е хубаво една дама да се разхожда навън сама.

Джена се намръщи, но знаеше, че е прав. В ранните часове на утрото навън не беше безопасно за сам мъж, да не говорим за жена без придружител.

— Добре — каза тя. Поуспокои се малко и добави: — Ще разчитам на подкрепата ти.

— Да, милейди — кратко отвърна той, но Джена знаеше, че е доволен.

Решиха да не пътуват с каретата. Не смееха и да яздят с коне. Ако ги откриеха, дуелът щеше да бъде отложен. И следващия път едва ли щяха да имат късмет да разберат къде ще се състои.

Слънцето все още наподобяваше бледо сияние на източния небосклон, когато двамата пристигнаха на площад „Сейнт Антъни“. Бързо се огледаха и откриха едно място зад близките храсти, където спокойно можеха да се скрият и да наблюдават.

Тъкмо се настаниха там, и на площада се появиха двама мъже на коне.

Джейсън слезе от коня, треперейки от студения и влажен въздух на ранната утрин. Тревата под краката му бе хлъзгава от росата. Това не беше добър знак.

Същото можеше да се каже и за отсъствието на неговия противник. Макар да знаеше, че Ди Понти е страхливец, той все пак се бе надявал, че ще се яви на дуела, обявен от самия него.

— Приятелю — обади се Николас Жиро, който в този момент връзваше поводите на конете за един удобен клон на близкото дърво. — Този дуел между теб и Ди Понти не ми харесва. Наполеон има нужда и от двама ви, трябва да работите заедно за него, а не да се биете.

Джейсън си придаде тъжно изражение, макар че дадените обстоятелства идеално подхождаха на намеренията му. При това положение, когато Ди Понти заявеше, че Джейсън вероятно е британски агент, Жиро щеше да храни известни подозрения относно неговата честност. От двама мъже, които се биеха на дуел заради жена, се очакваше да се опитват да се чернят взаимно по всички възможни начини.

Джейсън сви рамене, за да подчертае още веднъж колко много съжалява за този неизбежен конфликт.

— Така е, Николас. Но какво мога да направя? Ди Понти ме предизвика и обиди дамата, на която принадлежи моето сърце.

Жиро сдържано кимна в знак на съгласие.

— Няма нищо, приятелю. Ти постъпваш както трябва.

Джейсън изпита облекчение, но то не се изписа на лицето му. Нещата се развиваха според неговите планове. Всъщност всичко вървеше по-добре, отколкото имаше право да очаква. Трябваше да направи усилие, за да не погледне през рамо дали там някой неочакван противник вече не се опитваше да обърне нещата в своя полза.

Все пак, когато Жиро му подаде colchemarde, той го пое съвсем равнодушно, което никак не подхождаше на мрачните му предчувствия. Като човек, свикнал на строга дисциплина, веднага започна да раздвижва мускулите си, изпълнявайки поредица от финтове и отбиващи удари, докато под изящната тъкан на ризата му не избиха фини капчици пот. Спря да си поеме дъх и се огледа — точно навреме, за да види как пристигат Ди Понти и неговият секундант.

Докато Жиро разговаряше със секунданта на противника, Джейсън оглеждаше Ди Понти. Под палтото си графът носеше черни панталони и тъмна риза, за да бъде сигурен, че никоя част от тялото му няма да се превърне в лесна мишена за шпагата на Джейсън. Джейсън трябваше да му признае, че е достатъчно предпазлив и добре осведомен.