Амбър Кей - Джена

Джейсън сведе глава над тялото й, сърцето му се пръскаше от страх, че може да я загуби. Нежно махна меднозлатистите къдрици от челото й и усети топлината, която се излъчваше от нея.

С треперещи пръсти докосна раненото място, кръвта вече течеше много слабо. Стори му се, че не е засегнат някакъв жизненоважен орган, но той не беше лекар, а Джена лежеше неподвижно. Свали ризата си, смачка я на топка и я притисна към раната.

— Боже господи — изрече умолително, — само я остави да живее и ти обещавам, че ще я пазя до края на живота си. Моля те, само я остави жива.

Разкъсвана от страшната болка в ребрата, Джена слушаше молитвите на Джейсън и й се струваше, че той е някъде много далеч, в някакъв тунел. Но тя го чуваше.

Клепките й потрепнаха и се разтвориха и тя впери поглед право в единственото око на Джейсън, изпълнено с отчаяние и мъка. Една-единствена сълза се готвеше да капне от миглите му, сякаш беше диамант, поставен върху кафяво кадифе. Тя посегна, с върха на пръста си пое сълзата и я поднесе към устните си.

— Тук съм, Джейсън, и никога няма да те напусна. Той бе зашеметен от силата на любовта й. Само за секунди изпита страшно отчаяние, смятайки я за мъртва, и започна да разбира какъв ужас е изживяла тя след Ватерло. И през цялото време го беше обичала.

— Боже господи, Джена, аз не заслужавам твоята любов. Не и след онова, което ти причиних. — Млъкна и се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото му. — Когато си помислих, че си мъртва, аз… Не си струваше да живея повече. Ще ми простиш ли някога за онова, което те накарах да преживееш?

Тя вдигна очи и му се усмихна, сърцето й бе преизпълнено с любов към него.

— Толкова те обичам, Джейсън, че твоето присъствие е достатъчно, за да премахне болката.

Джейсън задавено изхлипа и зарови лице в извивката на шията й.

— Заклевам се, че никога повече няма да се съмнявам в теб.

Жиро избра точно този миг, за да коленичи до тях.

— Трябва да побързаме, приятели. Изпратих вашия лакей за каретата, вие двамата трябва да бягате. Аз убих секунданта, Ди Понти е мъртъв. Заради собствената си сигурност веднага трябва да напуснете Ню Орлиънс.

Джена се опита да се надигне и Джейсън охотно й помогна да се облегне на гърдите му. Усещаше болка в ребрата, но знаеше, че раната не е опасна.

— Какво искате да кажете? — попита тя.

Жиро нетърпеливо въздъхна, но отговори ясно и точно:

— Когато вие извикахте, мадам, Гастон насочи вниманието си към вас, а Ди Понти избра точно този момент да се опита да го прониже. Но за негово нещастие точно тогава Гастон се обърна към вас и наведе шпагата си. Графът сам се наниза на нея. — Той погледна Джейсън право в очите. — В Ню Орлиънс има много хора, които съвсем няма да са ви благодарни за тази работа, приятелю.

Джейсън кимна с разбиране. Жиро искаше да му каже, че всички участници в заговора за освобождаването на Наполеон от остров Света Елена ще проявят желание да го предизвикат на дуел и това ще продължава, докато някой от тях успее да го убие, за да отмъсти. За тях нямаше да има значение, че Ди Понти сам е причинил смъртта си.

— Прав си — каза той на Жиро. — Щом Алфонс се появи с каретата, веднага тръгваме. Надявам се, че няма да бързаш да съобщиш за този инцидент.

Жиро се усмихна и се изправи.

— Първо трябва да повикам лекар — рече той и отиде при конете. — И ми се струва, че се налага да отида пеша. — Потупа ги по гърбовете и ги накара да препуснат галоп надолу по улицата. После се обърна и пое по своя път.

Джейсън бе сигурен, че ще има достатъчно време да превърже Джена и да подготви прислугата й за още едно бягство. И отново съсредоточи вниманието си върху своята любима. Взе я в прегръдките си, стана и тръгна към Леви Стрийт.

— Няма да можеш да ме носиш, Джейсън.

Той впери поглед в нея и забеляза колко изпито изглежда лицето й.

— Мога и ще те нося.

Едва успя да стигне до първата пресечка и иззад ъгъла с невероятна бързина се появи Алфонс с каретата. Рязко спря, скочи долу и помогна на Джейсън да настани Джена вътре колкото може по-удобно.

След няколко минути стигнаха до къщата и Джейсън внесе Джена през входната врата, която Майкълс държеше отворена. Мисис Майкълс се суетеше наоколо.

Вземайки по две стъпала наведнъж, той нареди:

— Донесете ми превръзки. Контесата е ранена. Започвайте да опаковате багажа. Вземете само най-необходимото. След половин час трябва да тръгнем.

Джейсън влезе в стаята на Джена и нежно я положи на леглото. Той вече се беше заел с корсета и с шемизетката й, когато се появи мисис Майкълс, носейки превръзките и легенче с вода.