Амбър Кей - Джена

При вида на голото му тяло дъхът заседна в гърлото й. Горд като някое диво животно, той се изправи пред пея, подпрял ръце на хълбоците си. Джейсън беше по-съвършен от „Давид“ на Микеланджело.

Прилепил устни върху устните й, той махна корсета и повдигна шемизетката, а после трябваше да се откъсне от устата й, за да я освободи напълно от дрехите. Нежно зарови пръсти във великолепните й гъсти коси и махна фибите, които придържаха кестенявите къдрици във висок кок. Нави копринените кичури около ръката си и придърпа главата на Джена към себе си.

Тя обви врата му с ръце и се притисна към него.

Джейсън се отдръпна малко, за да види лицето й. Очите й бяха потъмнели от едва сдържана страст, тя усещаше, че пулсира от желание.

— Джейсън — прошепна припряно, като го хвана за раменете и се опита да го повдигне, — вземи ме сега. Желая те.

На устните му се появи дяволита усмивка.

— Не още, мила.

Джейсън толкова силно я желаеше, че и за него беше мъчение да чака, но той не искаше да я нарани. Не знаеше дали тя и покойният й съпруг изобщо са правили любов. Навярно той е бил прекалено немощен за това. Погледна я в очите.

— Не бих искал да ти причиня болка, Джена. Девствена ли си?

Тя срещна погледа му, без да трепне. Той беше нейният живот, истинската й любов, с него можеше да се държи естествено, без момински свян.

— Аз съм твоя, Джейсън. Цялата съм твоя.

— Никога няма да съжаляваш, че си ми се отдала, любима.

В този миг Джейсън знаеше, че заради нея е готов да отиде и в ада дори, без да се замисли. Това беше жената, която желаеше, дори забрави за предаността си към Британия, така изцяло бе отдаден на Джена.

— Никога — повтори тя, изпълнена с желание, и телата им се сляха.

Джена откликваше на всяко негово движение, гърдите й плътно се притискаха в неговите, бликна огън, предхождайки върховното удоволствие, което скоро щеше да ги погълне. Двамата се сляха в едно — това първично единение на телата, което само две влюбени същества могат да постигнат.

Телата им лежаха сплетени, две половини от едно цяло. Огънят, който Джейсън беше запалил в огнището, се бе превърнал в пепел. Студеният въздух в стаята охлаждаше разгорещената им кожа.

— Бър-р! — Джена се изплъзна от прегръдката му, за да вдигне завивките, които бяха паднали на пода. После се зави хубаво и отново прилепи гръб до гърдите на Джейсън.

— Мм — обади се той, като завираше лице във врата й. — Така е идеално.

Преситена от ласките му и сънно отпусната, тя промърмори нещо в отговор и мигновено заспа.

Джейсън дълго лежа така, вслушвайки се в спокойното й дишане. Джена беше топла и коприненогладка в ръцете му.

Целият живот беше пред тях.

Джена бавно се събуди, с нежелание се изтръгна от съня, в който тя и Джейсън бяха заедно и нищо и никой не ги разделяше. Постепенно тя осъзна, че ръцете на Джейсън обгръщат и опипват тялото й и тъкмо това е била причината да се събуди.

Горещите му и меки устни докосваха врата и раменете й, от което по гърба й пробягваха на талази горещи тръпки. Главата й лежеше на едната му ръка.

— Бих искал да се събуждам така всяка сутрин, до края на живота си — прошепна той в ухото й. — Тялото ти е толкова красиво, прекрасно.

— Обичам те, Джейсън.

— Знам — тихо каза той, като целуваше рамото й. — И аз те обичам.

Той продължи нежно да хапе и целува раменете и врата й, докато ръцете му галеха сочната и гладка като коприна кожа.

Джейсън се усмихна, знаеше, че тя не може да го види. Беше сигурен, че е първият й мъж. И щеше да бъде единственият. Щеше да я накара да жадува за ласките му повече от всичко на света. Когато двамата се оженеха, щеше да я обича повече от всеки друг мъж на света.

Обичаше я и също толкова силно я желаеше. Колкото и да беше изтощен от преживяното през последните седмици и от споделената страст, все така желаеше Джена. Знаеше, че никога няма да се насити на това сладко, безкрайно отдаване.

— Джена — промълви той нежно, — ти си моя.

— Обичам те — отвърна тя.

Джена имаше чувството, че всяка поричка от тялото й е изпълнена с неговата любов. Кожата й сякаш бе преситена. Разширените й ноздри поемаха мускусния аромат на любовта, който беше полепнал по телата им и по завивките.

Джейсън се отпусна по гръб и същевременно я привлече към себе си. Целуна челото й, върха на носа, устните. Сега я докосваше нежно, без страст.

— Щом пристигнем в Брюксел, ще се оженим. — Думите му прозвучаха тихо и ясно, а очите му дебнеха да видят реакцията й.