Амбър Кей - Джена

До този момент бе приела, че е англичанин, предан на каузата на страната си, който освен това свободно говори френски. Макар това да не бе обичайно, не бе и невъзможно. Много френски емигрантки се бяха омъжили за англичани и оттук можеше да се обясни френският му. Но какво обясняваше фламандския?

С крайчеца на окото тя го наблюдаваше, докато се пазареше със собственика, и установи, че дори в жалките си одежди Джейсън се държеше с увереност, изискваща от околните подчинение. Продължи да го изучава — от широките му рамене до непринудената грациозност в движенията.

— Джена — каза Джейсън на френски, — стопанинът има една стая, която може да ни даде за през нощта. Ела.

Щом спуснаха резето на тежката дъбова врата зад себе си, тя се обърна към него.

— Кой си ти, откъде знаеш три езика? Лицето му бе непроницаемо.

— Защо питаш?

Объркана и разочарована, че не го е сторила по-рано, тя отпусна рамене.

— Веднъж вече те попитах.

Той я погледна изпитателно, после свали подгизналия си жакет. Обръщайки се, отиде до камината и се зае да разпалва малката купчинка дърва.

Джена се втренчи унило в гърба му, знаейки, че няма да й каже нищо. Но се успокояваше, че всъщност за нея миналото му е без значение. Познаваше го по-добре от всеки друг на света, включително леля й Хестър, майка й и Ричи.

Да, Ричи. Нейното бъдеще. Тя примирено въздъхна, глухо отчаяние сви сърцето й.

Джейсън се озова до нея, лицето му бе изпито от умора, но очите — изпълнени със загриженост. Прегърна я, както беше с мократа пелерина.

— Бих дал живота си за теб, Джена, но не мога да ти кажа кой съм. Не още. Заловят ли ни, всичко, което знаеш в повече, би увеличило рисковете ти. Довери ми се.

Можеше ли да не му се довери? Та тя толкова го обичаше и пренебрегваше всяко благоразумие.

Скланяйки чело на гърдите му, тя обви с ръце кръста му.

— Вярвам ти, Джейсън. — И почти шепнешком добави: — Прекалено много те обичам, за да не ти вярвам.

Той повдигна брадичката й тъй, че очите им да се срещнат.

— И аз теб.

Той я обичаше! Обичаше я. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че е така, но да го чуе как произнася тези думи беше повече от прекрасно. И когато устните му се разтвориха в безкрайно нежна усмивка, очите я заболяха от непролетите сълзи. Джена знаеше, че никога няма да бъде по-щастлива.

— Джена, мила — нежно я укори той, — не може да не си знаела какви са чувствата ми към теб. Никога не съм ги крил.

Тя леко поклати глава.

— Не, не си ги крил. Но просто… едно нещо е да си мислиш, друго е да чуеш да ти го казват.

Джена вдигна очи към него, сигурна, че този мъж заслужава всякаква жертва. Дори измяна на клетва за вярност. Помисли си, че за Ричи няма да има значение дали е дошла при него от леглото на друг мъж. Да отхвърли любовта на Джейсън означаваше да нарани не само себе си, но и него — мъжа, когото обичаше. А и Джейсън не беше поискал да се омъжи за него, а само да го обича.

Протегна ръце и привлече главата му към себе си, за да го целуне. Независимо какво криеше бъдещето, Джена искаше този миг на пълно отдаване и безрезервна любов, за да го запази завинаги в сърцето си. За нея по-голямо щастие нямаше да има. Само за тази нощ тя щеше да забрави обещанието, дадено на Луиджи, и да се отдаде напълно и безвъзвратно на единствения мъж, когото някога щеше да обича.

Устните им се срещнаха — отначало колебливо, а после се притиснаха плътно. Джена имаше чувството, че се е завърнала у дома.

Джейсън вдигна глава и сякаш разкъса нишката на желанието, която ги свързваше.

— Студена си като лед, любима.

— Не, аз цялата пламтя, по-силно от онзи огън — промълви Джена.

Той тихичко се засмя. Вместо да я целуне отново, започна да развързва връзките на пелерината й. После смъкна мократа дреха от раменете й и опипа ръцете й над лактите.

— Отдолу под дрехите си още по-мокра, ако изобщо е възможно това. Ела! — Поведе я към огъня. — Не искам да се разболееш.

Тя с усмивка се остави в ръцете му.

— Започваш да говориш като мен.

Джейсън я погледна лукаво.

— Така ли? — А после сви рамене. — Чувал съм, че обикновено влюбените започват да си приличат.

Седнала на стола до огъня, Джена се удивляваше на лекотата, с която той бе приел връзката им.

— Всички шпиони ли са така податливи на влияния като теб?

С този въпрос искаше да го подразни, но желанието да научи повече за него се прокрадна в гласа й.

Той коленичи в нозете й и взе ръцете й в своите.